Глобалната картина в тютюнопроизводството през 2024 г. от бранша оценяват като балансирана за развитието на културата, като добиви и качество на тютюневата суровина, по отношение на всякакъв род предизвикателства и политики за сектора, както и за цялото земеделие на България.
„В конкретика трябва да се отбележи, че специално на терен се разви една динамична стопанска година за тютюна в България“, обобщава Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите-2010 (НАТ-2010) в България.
В началото на стопанския цикъл, пролетта беше суха и студена, което забави развитието на разсада. След това през месеците май и юни при масовото разсаждане на тютюна на полето имаше суша и растенията не стартираха по начина, по който очакваха земеделските стопани. Последваха горещини, които продължиха до средата на септември. В крайна сметка в това сухо лято се получиха ниски добиви от декар, но с много добро качество.
Още през февруари годината стартира под знака на протестите на цялата земеделска общност в България, в това число и на сектор тютюн, тъй като държавата не беше заложила средства за т.нар. украинска помощ за 2024 година. „Наложи се с протести да убедим правителството, да седнем на масата на преговорите и да договорим тази помощ. Нещо повече – дори подписахме меморандум за получаването на помощта в два транша, които вече са изплатени. Също така, договорихме стартиране на законодателни инициативи от всякакъв характер“, припомни Филев.
Последиците от измененията в климата се усещат и в тютюнопроизводството.
„Климатичните промени в България, както и на целия континент не са от вчера. През последното десетилетие земеделието се развива при такива условия, на който сме подвластни и ние като бранш. Това налага нашите тютюнопроизводители да се адаптират. Една от иновациите, които се правят в сектора е работата с правилните сортове тютюн, които са адекватни към променящите се климатични условия и от тях се добива тютюнева суровина, която е търсена и атрактивна на вътрешния и външния пазар“, казва Цветан Филев.
От думите му става ясно, че е постигнат синхрон в работата между всички сегменти от сектора – науката в лицето на Институт по тютюна и тютюневите изделия, браншовите организации на тютюнопроизводителите, които представляват земеделските стопани, както и търговските оператори, с които се сключват предварителни договори за тютюневата суровина, а впоследствие я реализират към тях.
„В този баланс влиза и тютюневата индустрия, която е ползвател на суровината ни. В крайна сметка продуктите в нашия сектор са тютюневите изделия, върху които държавата налага акцизи и данъци. Всяка година постъпленията от акцизи и налози върху тютюневите изделия са около 3,5 милиарда лева в държавния бюджет, което е повод за още една гордост за приноса на отрасъла към икономиката на България“, казва още Цветан Филев.
Той припомни, че са направени промени в Закона за тютюна с цел да се създаде оптимална нормативна уредба и база, по която да работи секторът. В момента Министерството на земеделието стопанисва два регистъра - единият е на тютюнопроизводителите, а втория е на търговци, на които МЗХ издава разрешително за работа с тютюневата суровина.
През 2024 година в регистъра на тютюнопроизводители законно са вписани 7 967 земеделски стопани.
„Освен че произвежда специфична суровина, секторът дава поминък на близо 8000 български семейства на земеделски стопани, а с допълнителните работници и свързани със сектора доставчици на консумативи и услуги, осигурява препитание на над 50 000 граждани на България и то в много специфични за страната региони, които не са особено привлекателни за живеене“, напомни председателят на НАТ-2010.
„По време на Консултативен съвет по тютюна към министъра през месец октомври настояхме в бюджета на страната за 2025 г. да бъдат заложени средства като максимален бюджет, разрешен от Европейската комисия за Кампания 2024 – това са близо 71 млн. лева за интервенция „Преходно национално доплащане за тютюн“, съгласно Стратегическия план (2023-2027) на България “, каза още Филев.
Предстои по този въпрос до 20 януари 2025 да се проведе следващо заседание на съвета по тютюна, на което да се определят единичните ставки по сортови групи тютюн за тази интервенция.
„Повишаването на акциза върху тютюневите изделия няма да се отрази на тютюнопроизводството у нас“, смята Цветан Филев. Според него при работа в условията на пазарна икономика и на такъв глобален пазар - няма значение в коя точка на България, Балканите или друго място по света, е произведена суровината. Няма свързаност между акцизите, които предлага правителството в Бюджет 2025 и това дали ще рефлектира върху тютюнопроизводството в България.
„Това е една предвидима линия, по която държавата ще приложи решенията от Европейската директива за тютюна и тютюневите изделия върху местното законодателство. Има определен срок, в който рано или късно акцизите върху тютюневите изделия в България, които са най-ниските в Европейския съюз, постепенно и поетапно да бъдат изравнени със средните налози за общността“, категоричен е той.
Очакванията му за 2025 г. са свързани с надеждата в сектора да останат тези близо 8000 законно отглеждащи тютюн земеделски стопани. „Да ги задържим на тази хоризонтала и това да даде пример на следващите поколения. Ние не очакваме някой от големия град да дойде или да се завърне на село и да започне тепърва да се занимава със земеделие, а още по-малко с тютюнопроизводство, но аз лично се надявам следващите поколения да поемат поминъка от родителите си и да продължат традицията „тютюнопроизводство“ в България не само през 2025 г., но и през следващите години“, казва председателят на НАТ - 2010.
Той пожелава на българските тютюнопроизводители, да бъдат здрави, все така трудолюбиви земеделци, изкарващи си прехраната по труден, но честен и достоен начин.
Втората организация е ELTI – Европейската междубраншова организация в сферата на суровия тютюн в рамките на ЕС между UNITAB на тютюнопроизводителите и FERTATAB на тютюнопреработвателите и в международната асоциация на тютюнопроизводителите – ITGA.
0 КОМЕНТАРА