След тежката 2020 г. и рекордно ниските добиви от 178 кг/дка, сега Добруджа поставя нов рекорд и произведе 750 000 тона пшеница от малко над 1 200 000 дка. 

Гласувайте: Каква е изминаващата 2021 г. за вас?

„Земеделските производители останаха доволни от изминалата стопанска година – от една страна продуктивността при всички култури беше много висока, няма неочаквано ниски добиви. От друга страна цените на зърното тръгнаха нагоре“, обобщи проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт.

„Разбира се, има и проблеми. Недоволството е породено от по-скъпата есенна кампания. Пролетната кампания също ще бъде по-скъпа, тъй като цените на торовете и препаратите за растителна защита в момента вървят нагоре. Това са основните притеснения на стопаните“, обобщи ученият.  

Какви са резултатите от 2021 г.?

С 625 кг/дка среден добив от пшеница завърши жътвената кампания в Добричка област през това лято.

Почти във всичките 8 добруджански общини резултатите са високи и варират от 590 кг/дка до 650 кг/дка. През последните 10 години не е наблюдаван такъв добив, показва анализът на професора. 

През есента на 2020 г. посевите останаха по-редки, тъй като през есента не успяха добре да братят. Пролетните месеци на 2021-а  - април, май и юни, бяха хладни. През този период паднаха и валежи. Средната денонощна температура през юни не е надминала 21 градуса, а максималната в края на месеца е стигнала само 26 градуса. „Точно тези климатични условия – превалявания, температури около 22-23 градуса, са идеални за развитието на житните култури“, категоричен е проф. Киряков. 

Тези условия се оказват добри и за пролетните култури. За слънчогледа и царевицата имаше дъждове, т.е. натрупаха се запаси от почвена влага. „По наши метеорологични данни на Добруджанския земеделски институт последният дъжд беше през първите 10 дни на юли. След това през юли и август температурите се вдигнаха и стана горещо. Пролетниците обаче бяха закрили междуредовите разстояния и изпаренията на влага вече бяха коренно различни. Независимо от високите температури, растенията имаха голям запас от влага. Това допринесе за добрата реколта“, анализира ученият.

Проблемите в производството дойдоха през есента. Силното засушаване и горещините през лятото възпрепятстваха подготовката на площите за новата реколта. Така масовата сеитба започна около 10-15 октомври. Дъждовете дойдоха по-късно, към края на октомври. 

В полетата на Добруджанския земеделски институт от демонстративните опити през тази година учените прибират от 650 до 980 кг/дка. Тези посеви бяха засети на 15 ноември предходната година.

„Останаха редки, почти не можаха да братят, освен това имаше и малко жълта ръжда. Въпреки това най-ниският добив е 650 кг/дка. Давам пример с тези добиви, тъй като е трудно да се каже сами по себе си късните сеитби как ще се отразят. Разбира се, зависи много от есента, но при сеитба на 15 ноември се видя какви резултати получихме.

Затова пак ще повторя, че най-критичният период за зърнено-житните култури е април, май и юни. Ако се измъкнат от зимата без замръзване и повреди, то пролетта е критичната фаза. Тогава идеалният вариант е средноденонощните температури да не надхвърлят 23-24 градуса и да има достатъчно валежи“, посочи още професорът. 

2021 г. премина под знака на два юбилея - Добруджанският земеделски институт отбеляза 70 години от създаването си и 80 години от поставянето на основите на аграрната наука у нас. Празникът се проведе под надслов „ С поглед в бъдещето!“. Всички гости посетиха опитните полета на научния институт и се запознаха с две групи зърнено-житни култури.

В първата беше селекцията, с която институтът излезе на пазара през есенната сеитбена кампания. Това бяха 13 сорта обикновена и 1 сорт твърда пшеница, 4 сорта тритикале и 2 сорта ечемик. Втората група бяха сортове в начално семепроизводство, които ще излязат на пазара след 2-3 години и сортове, които са преминали първа година на изпитания.