През март започват дейностите по обработка и пръскане на земеделските култури, отглеждани на открити площи. Това включва и един от най-големите сектори у нас - „Плодове и зеленчуци“. 

Излезе Наръчникът за директните плащания 2020

Климатичните колебания притесняват производителите, но повече ги гнети факта, че парите по схемите обвързани с производство ще дойдат по-късно от актуалното време за аграрни операции.

Ситуацията е тип омагьосан кръг, защото, ако земеделците не намерят средства да осъществят сезонните мероприятия, то добивите ще са ниски и те няма как да отчетат нужните количества, за да са конкурентоспособни.

По график секторът ще получи своите директни плащания до 15 март, но тогава вече ще е късно за голяма част от производителите на плодове и зеленчуци, алармира председателят на Управителния съвет (УС) на Националния съюз на градинарите Мариана Милтенова.

„Вече трябва да се правят пръскания, трябва да се правят обработки, а ние все още не сме получили обвързаната подкрепа. В момента сме на нокти. Всички хора се чудят откъде да намерят пари, защото всички операции трябва да се извършат, а те изискват пари за плащане на препарати и заплати.

Що се касае за трайните насъждения, реколтата се получава веднъж годишно, най-много два-три месеца, а през останалото време трябва да се обработва и поддържа. По тази причина ние искаме и заявяваме, че трябва да имаме по-адекватно подпомагане”, сподели Мариана Милтенова пред Агри.БГ

Вижте промените в обвързаното подпомагане на плодове и зеленчуци

Колко приоритетни са за България плодовете и зеленчуците?

Още в началото на годината министър Десислава Танева заяви, че приоритетни в новия програмен период за нас ще са секторите „Животновъдство” и „Плодове и зеленчуци“.

По данни на аграрното министерство 38,5 % от заетите в земеделието са именно от тези два сектора.

Към тях се очаква да се насочат и повече средства, след като стана ясно, че в новата ОСП страната ни ще получи 200 млн. евро допълнително за българското земеделие.

„Секторите зеленчукопроизводство и плодопроизводство са приоритетни за страната, но всъщност ние винаги сме на опашката. Нищо лично към колегите от другите сектори, но имаме огромни суми подпомагане за хуманно отношение към свине, към птици. Тези схеми са създадени по искане на северните държави, които са със силно развито животновъдство и те логично си защитават техните интереси в ЕС. На същия принцип нашите хора, които са в Брюксел, трябва да защитават нашите култури - плодовете и зеленчуците, които са най-здравословната стокова група", призова Мариана Милтенова.

Обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци тръгва следващия месец

Тя сподели, че вече се наблюдава обезверяване на производителите на плодове и зеленчуци. Те настояват за по-голяма подкрепа, защото имат реални проблеми като:

Как да издържиш с това подпомагане, когато за един декар череши разходите са ти минимум 1100 лева, в зависимост от гъстотата на насаждението? 

Как ще защитим уязвимите култури, отглеждани на открито?

Културите отглеждани на открито са и най-уязвимите при природни бедствия и катаклизми. Миналогодишните градушки накараха някои от зеленчукопроизводителите да направят второ насаждане в полетата.

А овощните градини отчетоха голямо количество напукан плод, мана и съсипана реколта. Сушата също е безмилостен фактор, които изисква от стопаните постоянна грижа за културите.

Мариана Милтенова: „Ние искахме да има отделна мярка за защита от слани, градушки, покриване на насъжденията. Това са едни огромни инвестиции, които по никакъв начин не са заложени по ПРСР. В Англия и Италия малините, ягодите и дори черешите и кайсиите - всичко вече е покрито под полиетилен. Към тази технология вероятно трябва да преминем и ние предвид климатичните промени и трябва да се предвидят огромни бюджети за това.”

Кайсиите ще цъфнат с 20 дни по-рано

Проблемът с компенсирането на земеделците при щети, нанесени от климатични явления, не е нов за бранша.

Нов е готвеният от аграрното ведомство доброволен фонд по унгарски модел, който ще компенсира пострадалите от градушки земеделски площи. От същия ще могат да се възползват само тези производители, които направят вноски в него.

„Това е нещо, което ние сме предложили в Брюксел още през 2017 - 2018 г., когато правихме нашето становище за новата ОСП", уточни председателят на УС на Националния съюз на градинарите.

Министерството пуска демо на самолетна противоградова защита

А докато фондът стане факт и в касата му се съберат достатъчно средства, използваният алтернативен вариант - застраховането на продукцията също не е обещаващ за засегнатите земеделски производители.

В изискванията на застрахователните компании са включени точки като “компенсация само при 100% съсипана продукция” или срок за признаване на щети от засланяване.

„Може ли засланяванията да се признават след 23 април. Кога в България след 23 април е имало застудяване?! 

Мариана Милтенова: „Миналата година бяха през март месец и съответно измръзванията не се признаха. Когато има дъждове, напуквания, градушки, тогава ти казват само ако 100% е съсипана продукцията. Тя може да не е 100% на земята, но това което е останало на дървото, то вече не е продаваемо, няма търговски вид, ти по никакъв начин не можеш да бъдеш компенсиран, а да не говорим за конкурентноспособност и оцеляване.

Тази схема е за подпомагане на застрахователните компании, не е за подпомагане на земеделските производители.

Ако вземете тези милиони по мярката и ги разпределите при нужда директно на стопаните, които са пострадали от конкретните събития, ще има по-голям ефект за производителите, които поне ще покрият разходите за поддръжката на насажденията отколкото като ги давате на застрахователите.”