След няколкомесечно чакане вече е готов проектът на анализ на структурата на земеделските стопанства. Той ще бъде взет предвид при изготвянето на новите интервенции след 2023 г., както и при вземането на решение дали да има таван на директните плащания и какъв да бъде.

Гласувайте: Доволни ли сте от работата на служебния министър и екипа му?

При изследване на структурата на стопанства в ЕС се използват най-често четири показателя:

-    Използвана земеделска площ (ИЗП);
-    Размер на вложения труд;
-    Икономически размер на стопанството;
-    Пазарна ориентация.

Сега ще ви очертаем каква е общата картина на земеделските стопанства у нас, а в няколко поредни материала ще дадем в детайли всеки един от петте вида стопанства – много малки, малки, средни, големи и много големи. 

Предварителните данни от преброяването през 2020 г. показва, че броят на земеделските стопанства в България е с 64% по-малко спрямо 2010 г. – от 370 222 на 132 633. Заявленията за директни плащания на площ за 2020 г. са 57 822, което е 44% от общия брой на стопанствата в страната.

За сметка на по-малкото земеделски производители е регистрирано значително увеличение на използваната земеделска площ (ИЗП). През 2020 г. стопанисваната площ достига 3 959 000 ха, а средният размер на стопанствата – 33 ха.

Структурата на земеделските култури се запазва. С най-голям темп в абсолютна стойност е увеличението на зърнено-житните култури. От 1 626 667 ха те достигат 2 011 664 ха. Техническите култури също имат по-голям дял, като техният размер за 2020 г. е 1 020 963 ха, или с 37% повече за 10 години.

Драстичен спад е регистриран при обработваната земя от семейните стопанства. През 2003 г. тези стопанства са обработвали 21 046 ха земя, а през 2020 г. едва 1 777 ха (- 83%).

Структура на земеделските стопанства според използваната земеделска площ

Съгласно предварителните данни от преброяването през 2020 г. значително намалява броят на стопанствата с ИЗП под 10 ха спрямо 2010 г. Около 9% от стопанствата (с 50 ха и повече) стопанисват 85% от ИЗП. Техният брой се увеличава с 28% за 10 години. 

Според данните от ИСАК за заявените по СЕПП площи за Кампания 2019 най-голям дял заемат стопанствата от 1 до 5 ха (33%). Тяхната използваема земеделска площ обаче заема едва 5,12% от общата ИЗП.

Стопанствата в сегмента от 5 до 10 ха разполагат с 1,67 % от общата ИЗП, което е 15% от общия брой. Около 50% от земеделските стопани с ИЗП до 10 ха разполагат с около 3% от общата ИЗП.

Почти 1/3 от земеделските стопанства попадат в сегмента от 10 до 50 ха с обща ИЗП 11% и със среден размер на стопанството от около 24 ха. Така останалите 20% от стопанствата с ИЗП над 50 ха разполагат с 86% от ИЗП, като само 1% от стопанствата разполагат с ИЗП над 1 000 ха при среден размер от 1 829 ха.

Резултатите показват наличие на много на брой земеделски стопанства с ограничен ресурс по отношение на земята и малък на брой земеделски стопанства със значителен актив от земеделски земи.

Териториално разпределение на земеделските стопанства

Най-голям дял на ИЗП имат областите Добрич и Плевен, а най-малък – в Смолян. С най-голям брой земеделски стопанства се отличава област Пловдив, а с най-малко – София-град.

Най-голям среден размер на стопанствата се наблюдава в област Плевен със среден размер от малко над 119 ха. Следват стопанствата във Варна, Враца и Велико Търново. А с най-малък размер са фермите в Смолян и Кърджали, където много на брой стопани разполагат с малка ИЗП.

Сектор „Животновъдство“

През 2020 г. животновъдните стопанства са 71 693, което е спад от 74% спрямо 2010 г. Изключение се наблюдава при пчелните семейства и биволите, които постоянно се увеличават. 

Драстично намалява броят на козите, които през 2020 г. са 244 467, или с над 70% по-малко спрямо 2003 г. Броят на свинете също е надолу – от 1 278 933 през 2003 г. на 641 946 през 2020 г. Значително е нараснал броят ни биволите – със 118% за последните 10 години.

Средният брой на животните в стопанства е твърде динамичен. За десет години той се е увеличил три пъти. Изключение правят стопанствата със свине, при които средният брой животни нараства от 8 на 190 заради високата степен на индустриализация.

Средният размер на стопанствата, отглеждащи говеда, е 33 броя животни, а тези с овце и кози – 104 броя животни. 

Според заявените за подпомагане животни за Кампания 2019 е определен и средният брой животни по отделните категории. Общият брой на животновъдните стопанства в обхвата на директни плащания е 17 541. Това е около 25 % от общия брой на земеделските стопанства. 

Подпомогнатите едри преживни животни (женски животни над 24 месеца) са около 60% от отглежданите в страната. В сектора на овцете и козите подпомогнати са около 78% овце-майки и кози-майки на възраст над 12 месеца.

При говедата данните от Кампания 2019 показват, че 80% от стопанствата отглеждат до 50 броя. В тази категория се отглеждат общо 44% от говедата. Същевременно 40% от животните попадат в категорията стопанства от 51 до 200 броя говеда, които са 18% от фермите. Останалите 10% от животните се отглеждат в стопанства от 200 до 500 броя говеда, а над 500 говеда имат едва 0,2% от стопанствата с 5,5 % от животните.

Земеделските стопани, които се грижат за говеда без значение на направлението им, са 9 659. От тях 45 % отглеждат животни за добив на мляко. Средният брой на отглежданите животни в тази категория стопанства е 45. Млечните животни заемат около 55 % от общия брой говеда, включени в обхвата на подпомагането.