В края на 2011 г. около 80 000 ферми ще трябва да затворят врати,тъй като няма да успеят да се модернизират и преструктурират. Стопаните са силно притеснени, че ще трябва да прекратят дейност в края на годината и окачакват от Министерството на земеделието и храните внасяне в Европейската комисия искане за нова отсрочка от 2 годишен гратисен период. Те се аргументират, че срокът е бил много къс за модернизация на такъв голям брой ферми, както и че в други старни членки на ЕС, изискванията към фермите І-ва категория са далеч не толкова големи. Досега Министерството на земеделието и храните не даваше индикации, че има намерение да иска ново удължаване на срока за модернизация на животнововъдните ферми. За първи път пред вестник "Стандарт", Министър Найденов заговаря за възможност за нова отсрочка, като подчертава, че ако това се случи ще бъде обвързано с с етапи на преструктуриране на фермите. Публикуваме интервюто на колегите от вестника с министър Мирослав Найденов по проблемите на животновъдния сектор:
- Министър Найденов, успяхте ли да обясните на животновъдите защо са орязани парите им за пасища и ливади и ще има ли нови протести?
- Обяснихме на какво се дължат проблемите със зачертаните площи. Истината е, че май и юни 2009 г. не е имало върху какво да се чертае. Описвали са нивите си по обикновена карта, на която не се вижда нито храст, нито дърво, защото предишното правителство не е направило необходимото да осигури ортофотоснимки.
- Значи животновъдите са прави, като казват, че сега те трябва да плащат, защото държавата не си е изпълнила задълженията?
- Това е така, но те не отиват да дюдюкат под терасата на Нихат Кабил, а дюдюкат тук под моята тераса. Субсидии се получават от 2007 г. През 2007, 2008 г. те са очертавали площите, за които са искали помощи, върху карти. И това са обикновени топографски карти. Същото се случва и през 2009 г., когато през май Европейската комисия идва на одит по време на кампанията и казват, че или трябва да направим спешно ортофотокарта, или ще ни спрат парите. Наложи се спешно да купим сателитни изображения на 60% на територията на страната. Тогава се видя, че има разлики между това, което е чертано върху топографските карти, и реалната ситуация, която се показва от сателита. Вижда се например, че някое пасище е покрито с храсти и не подлежи на подпомагане. До края на тази година ще приключи и пълното заснемане на територията на страната от нисколетящи самолети, което ще даде още по-ясна картина. Така за кампанията 2012 трябва да имаме постоянен слой, който ще бъде абсолютно прецизен.
- Смятате ли, че има политически акцент в протестите на животновъдите?
- Ако трябва да съм откровен, не са ми искали оставката. Поканих ги на разговор при мен и ги попитах защо решиха да направят този протест ден преди консултативния съвет по животновъдство. Но фактът, че след консултативния съвет самите животновъди казват, че ще дойдат и ще се извинят заради ексцесиите при протеста, показва, че повечето не се поддават на политически провокации. Важното е, че те разбират едно - до декември 2009 г. животновъдството не беше получило нито лев - нула. През 2009 г. изплатихме близо 80 млн., през 2010 г. дадохме 112 млн. лв., а тази година са приготвени 120 млн. лв. В условията на криза това е значителен ръст. Това е само по схемата за глава добитък. Отделно отложихме връщането на кредитите към Държавен фонд "Земеделие". Поискаха да променим данъчното облагане за фермерите - променихме го. Сега водим разговори с банките да има специална кредитна линия за животновъдите. Тоест на базата на удостоверение, че ще получават пари за глава добитък, да могат да ползват кредити. Тоест няма нещо, което да са поискали и ние да не сме направили.
- Казахте колко пари са получили животновъдите, но в същото време сиренето и саламите се правят от вносни суровини. Според статистиката и производството на зеленчуци и плодове намалява. Защо?
- Външнотърговското салдо и производството на земеделска продукция у нас се е увеличило. Брутната добавена стойност в земеделието е нараснала с 10,9%. Външнотърговското салдо е скочило 2,5 пъти.
- Но това е основно зърно, а останалите отрасли?
- Няма значение, това е земеделска продукция. По отношение на животновъдството се отчита намаляване на броя на животните, но се е увеличил броят на големите модерни ферми. Има ръст на вноса на високопродуктивни животни, което е много добра тенденция. Увеличи се и износът на живи животни. В пъти е скочил износът на живи агнета за Турция, например. Така че животновъдите в момента имат нишата, имат визията от страна на правителството и трябва да се възползват. Вече се договорихме със зърнопроизводителите за сумите, които ще получат като държавна помощ през следващите години до 2013 г. Поканих животновъдите да направят същото. Така за първи път те ще имат яснота какво ще получат.
- Каква помощ да очакват от държавата?
- Зърнопроизводителите ще получат по 300 млн. лв. като национални доплащания през следващите три години. Животновъдите казват, че те би трябвало да получат около 200 млн. лв. - почти двойно на това, което получават в момента.
- В края на годината изтичат сроковете за обновяване на фермите за мляко и птици. Колко стопанства ще бъдат затворени?
- По отношение на кокошките беше повдигнат въпросът на Съвета на министрите по земеделие и ни беше отказано да се удължи срокът за привеждане в съответствие с европейските изисквания. По отношение на останалите фермери имаме два варианта за действие. Първият е да се съобразим с крайния срок и в края на годината да забраним продажбата на продукцията на близо 80 000 ферми. Другият е да поискаме поредното разсрочване с една или две години. Все още не съм взел решение и искам да го обсъдим в консултативния съвет. Защото искането за разсрочване с 2 г. беше на фермерите. А резултатите показват, че за изтеклите близо 16 месеца нищо не се е променило и до Нова година едва ли ще се случи. Ако въобще се съгласим на дерогация, ще искам тя да бъде обвързана с етапи на преструктуриране. Т.е. ако получим още 2 г. отсрочка, тези, които са трета категория и не успеят в края на първата година да минат във втора, ще бъдат автоматично затваряни.
- Храните продължават да поскъпват въпреки създаването на комисията по цените. Ще успеете ли да ги озаптите?
- Първо не растат всички цени. Отиваме на зелено и цената на салатите започва да върви надолу, цената на агнешкото също тръгна надолу, сиренето и млечните продукти ще поевтинеят, защото през летния сезон се увеличава добивът на мляко и пада изкупната му цена. Поскъпва примерно захарта, защото това е световна тенденция, но се надявам, че и тя ще се успокои. Държавата няма механизъм, с който да регулира цените. Имаше призиви да се сложи таван на цените, но Кипър се опита да го направи и претърпяха пълно фиаско. Това, което направихме и се оказа, че има ефект, е, когато преди Великден публикувахме цените. За празниците те се задържаха на прилични нива. Стигнахме до парадокса, че цените на дребно бяха по-ниски от цени на едро.
- Тук стигаме до конфликта между производителите и търговските вериги. Оказа се, че именно в големите магазини се предлагат най-високи цени на храните по празниците.
- Когато дадохме информацията за цените и създадохме възможността за директни продажби на производителите, се стигне до възможността малките магазинчета да предлагат по-добри цени. Те отиват и директно купуват от производителите. Докато веригите не могат да го направят, защото са обвързани с договори. Това е и възможност на малките магазини да оцелеят в битката с веригите.
- Доволен ли сте от работата на новото ръководство на Държавен фонд "Земеделие"?
- Практиката ми е да не се меся в работата на фонда. Важното е, че го има нужното темпо. Интересното е, че на фонда и на нас се гледа като на второ социално министерство. Ето, животновъдите идват и казват: давайте някакви пари, че умираме. Ясно е, че ние трябва да даваме пари, но не за оцеляване, а за развитие на този сектор, да бъде той конкурентоспособен. Ако отидем на варианта да даваме пари за оцеляване и ако някой смята да поддържа добър стандарт на живот с няколко крави, просто това е било в миналото. Животновъдството, и като цяло земеделието, изисква много работа. Преди ден имах среща с големи китайски инвеститори, които искат да наемат земя за обработка. Но попитаха, ако наемем или купим земя, можем ли да наемем китайци да я работят. Казах, че могат, разбира се. Но прословутото българско трудолюбие вече отдавна го няма. Имаме земята, имаме прекрасните природни условия, т.е. конкурентните предимства ги имаме. Всичките освен едно - прословутото българско трудолюбие. Ако наистина инвеститорите идват с условието да си вкарат и работници, трябва да се замислим. В момента образователната ни система бълва десетки млади хора с модерни професии като имиджмейкъри и пиари, а много малко аграрни специалисти. Гладът за агрономи е огромен. Затова и заплатата на един добър агроном, която предлагат големите фирми, е по-висока от тази на програмистите. Няма достатъчно ветеринарни лекари, защото и агрономът, и ветеринарят са с ботуши. Комбайнери няма, няма трактористи, няма инженери за селскостопанска техника. Младите се ориентират към професии, които се работят на бюро. Затова сигурно ще доживеем китайци да работят нашите ниви. Но важното е да се работи земята ни и да се изнасят тези хранителни продукти и това е бъдещето.
10 КОМЕНТАРА
14.05.2011
14.05.2011
14.05.2011
15.05.2011
15.05.2011
15.05.2011
15.05.2011
15.05.2011
15.05.2011
17.05.2011