„Жънем, но сме обречени на фалити! Безмитният внос на зърно от Украйна ще ни види сметката!“. Цитираните гневни думи обобщават най-точно позицията на земеделските стопани от Добруджа, които пристъпиха към жътвата на пшеница с големи надежди.

Гласувайте: Доволни ли сте от работата на министър Иван Иванов и екипа му?

Очакванията им бяха за добри добиви, които да стигнат поне миналогодишните. Това, че резултатите не стигнаха тези очаквания, не е болка, нито трагедия. Земеделците са оцелявали и при по-страшни природни катаклизми и по-ниски добиви от средните към момента 520-580 кг/дка.

Големият проблем и големият ужас за мнозина се оказва сривът на зърнения пазар. Срив, породен от една стъпка на ЕС, който с директива разреши безмитния внос на зърно от Украйна.

Естествено, борсите не закъсняха и котировките не само на пшеницата ежедневно падат. Тирове с украински и молдовски регистрации продължават да се редят пред предприятия в Добрич, доставяйки евтино слънчогледово зърно.

Опашките всеки ден са най-малко по километър и половина и заемат възлова част между две кръгови кръстовища в индустриалната зона на Добрич. 

Проблемите с тировете всъщност са още от румънската граница. Километричните колони доскоро стигаха от нея до Кардам и задръстваха движението. Да не говорим, че 5-километровия път от граничния пункт до селото се превърна в бунище, тъй като шофьорите трябваше да преживяват някак дни наред. Морските пътища също са заети от чуждо зърно. Варненското пристанище е пълно с украинска пшеница и търсене на българската няма, споделят още земеделските стопани. 

Още преди седмици производителите от Добричка област алармираха пред Агри.БГ, че вносът на евтино зърно ги обрича на фалити. Освен това те повдигнаха много въпроси, отговорите на които логично би трябвало да се дадат от управляващите.

Има ли фитосанитарен контрол на границата? С какво качество е зърното, което влиза у нас и се предлага на по-ниски цени? И най-вече защо в страни като Полша например тази стока минава транзит и това гарантира известна сигурност на полските фермери, докато у нас евтиното украинско зърно остава и се ползва за преработка? Защо българските зърнопроизводители нямат защита? Какво прави правителството в тази тежка инфлация, за да гарантира собственото си производство? И защо българските интереси са продадени? 

 

Политическата ситуация у нас отново ни навежда на мисълта, че е вярна поговорката „В мътна вода се лови риба най-добре“. Докато тлеят горещи политически страсти и вниманието на всички е насочено към партийните боричкания и кой ще е начело на властта, то икономическите механизми, наложени отвън, си действат по своята логика.

Слушайте коментар по темата в AgriПодкаст

Така оставено без защита, българското земеделие отново е обречено.  

Оказва се, че не само политиците са слепи. Мнозина обръщат гръб на проблемите в българското земеделие с мисълта, че това не ги касае. Напротив! Трябва да си дадем сметка, че едно работещо по правила и сигурни регулации земеделско стопанство гарантира доходи - не само на прекия земеделски стопанин, а на цялото общество.

Простите сметки го доказват, затова нека заедно ги направим. Само в Добруджа при добри цени на зърното много дребни, средни и едри стопанства биха оцелели. Това означава, че догодина работещите в тях ще имат сигурни работни места. При добри добиви и добра конюнктура ще се изплатят съответно и добри ренти, които за по-лесно ще ги смятаме по 100 лева на декар.

Само в Добричка област обработваемата земя е 3 500 000 дка. Уравнението показва колко пари влизат в населението, съответно колко влизат в обръщение и подпомагат икономиката на областта. Може би не е нужно да продължаваме със сметките, в които можем да включим и инвестициите, т.е. приходите, които ще отбележат редица фирми, към които биха се обърнали земеделските стопани.

А да говорим ли за завишената покупателна способност като цяло на добруджанци или пък за възможността възрастните хора да си посрещнат „харчовете“ достойно? Или пък за данъците, които ще бъдат платени на държавата? 

Така че, уважаеми читателю, трябва да се замислим. Ако политиците не подкрепят и не защитят българското земеделие, дали да не направим като нидерландците и не защитим самите ние земеделските стопани? Фермерите в Ниската земя излязоха на протест срещу правителството, което по думите им не е показало загриженост към тях и се е съгласило с ЕС да намали азотните емисии. Това доведе до блокирани магистрали, отказани доставки, празни магазини, изобщо протести, масово подкрепени от местното население.