Как ще изглежда защитата на зимната рапица срещу вредители на фона на Стратегията на Европейската комисия „От фермата до трапезата“? За сегашното състояние и какви са перспективите за бъдещето, разказва проф. Марек Мровчински, цитиран от Farmer.pl.

Преди да изберем нашите екосхеми: Идеи за прилагане

В Полша площите със зимната рапица са се увеличили до приблизително един милион хектара. Тази култура все по-често се отглежда в кратки ротации и в агротехническо опростяване. От друга страна, вследствие на развъдни дейности съдържанието на глюкозинолати в рапицата е намалено до 10 пъти за няколко десетки години, което лишава растенията от естествената защитна бариера срещу патогени и вредители.

В агроклиматичните условия на Полша рапицата е нападната от над 100 вредители, повечето от които с икономическо значение.

Продължаващите климатични промени и оттеглянето на нови активни вещества от ЕК значително влошават това положение. За съжаление, бъдещето на защитата на тази култура не изглежда светло, казва проф. Мровчински.

Стратегията „От фермата до трапезата“ препоръчва използването на продукти за растителна защита (ПРЗ) да бъде намалено с 50% до 10 години. Всичко това вече се случва пред очите ни, защото от време на време се информираме за изтеглянето на нови активни вещества от употреба и заедно с тези промени десетки пестициди отпадат от пазара.

Вече има пропуски в защитата при рапицата, които трудно ще бъдат заменени, предупреждава експертът. По думите му без някои досега използвани ПРЗ и на фона на промените на климата защитата на зимната рапица срещу есенните вредители се превръща в изключително трудна задача.

Подобна ситуация ще изисква бързо въвеждане на съвременни химически групи зооциди, които ще осигурят ефективен контрол на рапичните вредители.

За проф. Мровчински решение на проблема има. Той препоръчва земеделците да се възползват от устойчивите сортове растения и от успешните примери за нехимична растителна защита.

Вероятността в бъдеще да се увеличи броят на различните съвременни биологични препарати е голям. Това ще позволи, поне отчасти, да се намали отрицателното въздействие върху постепенното премахване на досега използвани хербициди, пестициди и др.

Тези препарати обаче са няколко пъти по-скъпи. Без допълнителни субсидии за разходи интересът към тях няма да се увеличи значително. Такива субсидии вече са въведени от Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Германия и Словакия, а извън ЕС и от Швейцария. Те провокираха там популяризиране на използването на биологични методи, казва експертът и препоръчва и в Полша да има такова субсидиране, като част от новата Обща селскостопанска политика 2021-2027.

 

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Добрият пример: На какво залагат млади фермери в месодайното говедовъдство?

Посевите вече пострадаха на места. Ще има ли още щети от времето?

Пазар: Колко зърно изнесохме и колко внесохме?