Нови, облекчени правила, да действат при организирането на фермерските пазари, предвиждат промените в Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Новите текстове са в процедура на обществено обсъждане до 10 юли т. г.
Агри.БГ се свърза с един от участниците в разработването на промените в законодателството - инж. Гергана Кабаиванова от Академия “Пендара”. 

Промяната касае само утежненията свързани с регистрацията на фермерските пазари в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Досега всички пазари са се регистрирали и в общините, изисквали са оттам пространство, на което да позиционират пазарите си и второ, подавали са документи за регистрация на временен обект за продажба на храни в БАБХ. Изискването за регистрация в БАБХ отпада, но не отпада изискването всички производители да са регистрирани и съответно контрола по безопасността на храните пряко да се прави от БАБХ към самите производители”, коментира Гергана Кабаиванова. 

 

С приемането на промените в закона организаторите на пазарите за фермерски и занаятчийски храни трябва да информират Областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) по местонахождението на пазара за мястото, деня и графика на провеждането му най-малко 3 работни дни преди заявеното му начало. 3 дни преди провеждането на пазара трябва да е уведомен писмено и кметът на общината, на чиято територия се провежда пазарът

По мнението на Кабаиванова ще отпадне погрешната практика от организаторите на фермерските пазари да се изискват т.нар. HACCP планове, но за тях остава задължението да изготвят Правила за организацията и дейността на фермерския пазар, за които информират кмета на общината. 

Друга основна новост, която предвижда корекцията в законодателството, е да бъдат признати още занаяти в областта на производството на храни и напитки. Към момента като занаятчии са признати бозаджиите и шекерджиите, което е крайно недостатъчно да бъде представено богатството на традиционните занаяти в областта на храните, категорична е Гергана Кабаиванова. 

Преди тази промяна нямаше хранителни специалности в Закона за занаятите и това понятие “занаятчийски храни” увисваше във въздуха. По същество няма как да наречеш една храна занаятчийска след като не е произведен от занаятчия, защото българския закон не предвижда хранителни специалности. Имаше само бозаджия и шекерджия, което е крайно недостатъчно, за да се обхванат всички хранителни специалности. Оттук следват вече много възможности за такъв тип производители, които трябва да се валидират като занаятчии към съответна занаятчийска камара”, каза още експертът. 

С приемането на промените в Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз ще бъдат признати и занаяти, като хлебарството, ситничарството, сладкарство, преработка на плодове и зеленчуци по традиционни рецепти (тахани, пестил, балсуджук, сладка, зимнини и др.), производство на месни продукти, производство на млечни продукти, колбасарство, мелничарство, пивоварство и приготвяне на малц, приготвяне на безалкохолни напитки,  готварство.

Според оценките на специалиста в традиционните и занаятчийски храни това ще даде възможност за приемането на различни дерогации за някои традиционни храни, което пък ще отвори път за по-лесен достъп до пазара на такива малки производители. Освен това те ще могат сами да представляват производството си без да има нужда да наемат допълнителен персонал, категорична е Кабаиванова.