Не финансирането спира сдружаването на производителите, а манталитетът на българина, коментира Николай Колев, председател на УС на Съюза на Дунавските овощари, по време на международния форум InteliFresh 2022.

Микеле Санторели: Безотговорно е да се търси нов или моментен партньор всяка година

Според него сдружаването се оказва трудна мисия, тъй като земеделските производители у нас не са склонни да правят отстъпки.  

„От 10 години правим опити за масово обединение на овощари със стопанска цел, за да имаме обща база за събиране на стоката, заготовка и доставка на големи обеми на крайния клиент. В едно такова голямо сдружение трябва да има групова организация, общи сортове, обща растителна защита, за да може да получим продукт със сходни качества и партидност. За съжаление обаче, хората не искат да правят отстъпки“, посочва Колев. 

В новия програмен период са разработени интервенции, които да стимулират фермерите да се обединяват. Дали обаче те ще постигнат нужния ефект?

„Не мисля, че финансирането е такъв голям проблем, защото подобно имаше и в предходните програмни периоди. Съседите ни в Гърция и Западна Европа са получили такова финансиране преди десетки години и то с много по-големи грантове. Изградили са бази, в които да направят нужната заготовка. За съжаление, сега това финансиране е вече в много по-малък размер, но според мен водещ е манталитетът на българина, който не иска да се сдружава“, подчертава браншовият представител.

По думите му идеята на Министерството на земеделието за изграждането на 6 големи събирателни тържища е добра, но трябва да се избегнат вратичките за злоупотреби.

„Много тънко трябва да се работи по управлението на тези тържища , за да не се изкриви главната цел, а именно събиране на плода, заготовка и предлагане на търговец или преработвателно предприятие“, обяснява овощарят.

От години родните производители сигнализират, че са принудени да продават под себестойност. Заради високата инфлация, смазващ внос и липса на работна ръка, много от тях започнаха да изкореняват насаждения с череши, ябълки, праскови.

„Тази година има голям проблем с вноса на сливи. Преди това изключително ниски бяха и цените на гръцките праскови, предлагаха се почти на безценица. Сега същото се случва и с крушите. Доста евтина продукция влиза от Гърция. Предполагам, че и тук причината е много добрата реколта. За съжаление, ние нищо не можем да направим с цените. Не сме водещ производител, те се определят от нашите преки конкуренти“, безпомощно вдига ръце Николай Колев.

Относно идеята на бизнес делегация от Нидерландия, която в началото на октомври бе на посещение у нас и планира да удвои производството на плодове и зеленчуци у нас, браншовият представител бе лаконичен.

„Честно да кажа, съм песимистично настроен, главно заради липсата на качествена работна ръка. За да направим едно конкурентоспособно производство и за да имаме тези обеми, трябва да имаме качествена работна ръка, а тя не съществува“, песимистично заключава той.