Още осмислям историята, която ми разказа Надя Попова. От 20 години има животновъдно стопанство с говеда, овце и кози в Южна Италия, разположено на 1000 дка, а от 15 обработва 6000 дка с пшеница, слънчоглед, царевица, грах и бакла в Плевенско. Производството й е изцяло биологично и именно това я е въвлякло в един водовъртеж, за който тя разказа пред Фермер.БГ. 
 

Контролиращ орган №1

„Преди три години, бях сертифицирана от една организация - BCS OEKO-GARANTIE, която вече не е в България, защото им беше отнет лиценза. Свестният инспектор ги напусна и дойдоха двама недодялани – българин и холандец. Те въобще не знаеха къде се намират, а трябваше да ме проверяват. Направиха един куп гафове в България, а на самата BCS й беше отнет сертификатът и компанията заведе дело срещу тези двама инспектори“, така Надя започва разказа си. 

 
 
Тогава, през 2015 г., в която се появяват въпросните двама нови инспектори, от Чешката република пристигна нотификация до българското земеделско министерство. В документа се посочва, че българска фирма от Шумен, която изнася слънчоглед в Чехия, е продала количества от културата, в които е намерено вещество, непозволено в биологичното земеделие. 
 
„Тази фирма предоставила нашия сертификат и наша фактура в Чехия. Съответно властите в Чехия изпращат нотификация на нашето земеделско министерство. Агроминистерството изпраща писма до нашия контролен орган BCS и към органа на другата фирма, която е изнесла продукцията за допълнителна проверка и разследване за установяване от къде произхожда това замърсяване. С документи по веригата стана ясно, че на фирмата износител нашата фирма не е продавала никога слънчоглед“, разказва Попова. 
 
Въпреки това започва разследване и в стопанството й. Което обаче съвпада с разкритие, че двамата инспектори са извършили финансови злоупотреби и компанията BCS ги предава на прокурор. 
 
„В продължение на една година нямахме никаква връзка с контролиращия орган, а междувременно искахме да ни контролира и да ни сертифицира друго лице. Само че докато BCS не ни прекратят договора, друго лице не можеше да подпише договор с нас. Успоредно с това, през тази цяла година, аз писах писма до министерството, че нямам начин как да се отметна от едната фирма и да си разваля договора, защото те просто нямат представители в България“, споделя Надя Попова. 
 

Контролиращ орган №2

 
В крайна сметка ECOGRUPPO ITALIA се съгласява да сертифицира фирмата й. Но по някаква причина те объркват количеството царевица, записано в сертификата. 
 
 
„Ние имаме 100 дка засята царевица, от които очакваме 40 тона, но по грешка вместо 40 тона, в сертификата писали 4 тона. Оттам възникна конфликт между нас. Аз им казах, че ще отида при друг сертификатор, ако не го коригират, защото не мога да продавам останалите 36 тона царевица като биологична. Българската инспекторка на италианската организация се сви, каза, че сме прави, но от централата й казали, че няма да се променя сертификатът“, разказва производителят. 
Тя се обръща към друг контролиращ орган – CERES, като от ECOGRUPPO ITALIA предават на новата компания цялата документация. 
 

Контролиращ орган №3 

 
„От CERES ни сертифицираха на 1 септември 2017 г. Междувременно обаче, някъде в Чешката република са решили, че по нотификацията им не е върнато нищо от нашия сертифициращ орган тогава BCS и изпращат към министерството нова нотификация с въпрос какво се случва с тази проверка и това разследване. 
 
А ние вече сме доказали, че не сме продавали на тази фирма слънчоглед. 
Три дни след като CERES са ни издали сертификата, ни го отнемат, с мотив, че BCS ни е отнела сертификата през 2014 г.! При положение, че две години след това ние се сертифицираме с други организации и имаме нови сертификати. Дори и някога да ни го е отнела по някаква причина, през 2017 г. ние не подлежим вече на отнемане“, коментира Попова. 
Преместват се в следваща – четвърта сертифицираща организация - Сosmocert. 
 

Контролиращ орган №4 

 
„Започвам да нося всички документи, за да доказвам това, което съм доказвала преди три години на BCS. Че на фирмата износител към Чехия не съм продавала слънчоглед и какво са продали там, си е тяхна отговорност“, обяснява биопроизводителят. Въпросната шуменска фирма пък търпи единствено и само санкция, която й забранява да търгува с царевица за две години. 
 
„А аз, която на никой не съм продавала слънчоглед в България, търпя санкции по-големи от техните. 
По време на целия този ужас нито една сертифицираща организация не обяви, че ние нямаме вина. Което може да се каже на основание на всички проби – от почви и от продукти, които са направени от цялата върволица контролиращи органи в три поредни години. 
 
 
Изпратили сме жалби до министерството и сертифициращия орган. Това стана септември миналата година. Едва преди 10 дни получих отговор от министерството. В него пише, че ми се налага мярка 5.4 за една година. 
 
В писмото се посочва, че от контролиращия орган ми се налага тази мярка, защото не сме били информирали, че BCS са ни отнемали сертификат. Само че ние такава информация не сме имали, министерството също, защото разполагам с комуникацията между BCS и CERES по мейлите. В тези писма пише, че BCS ни е отнела лиценза временно, на което CERES питат защо това не е отразено в регистъра на министерството, на което се отговаря, че BCS не знае по това време техните служители в България какво са направили!“, обяснява Надя. 
 
Основният мотив за налагането на тази мярка – 5.4 и отнемането на сертификата е, че CERES не били информирани, че е бил отнет сертификатът. Но тук има и нещо друго. Когато един нов сертифициращ орган се заема да сертифицира биологичен оператор, той получава цялата документация от предишния контролиращ орган. По веригата става ясно, а и от мели между CERES и ECOGRUPPO, че сертификатът е бил действащ и всичко с документите е наред. 
 
„С тази мярка 5.4 продукцията ни се води отново в преходен период и ние трябва да продаваме не на био, а на конвенционални цени“, посочва Надя.
 
Нейната фирма е завела дело срещу първия орган – BCS, в Германия.
„Защото така са си направили нещата, че само там може да се води дело. А когато са оперирали на българския пазар, българското земеделско министерство е трябвало да ги задължи да имат представителство тук. Представете си един малък производител, който работи 200 дка земя, как ще води дела в Германия?
 
Само адвокатът за първата консултация ми взе 1400 евро“, коментира Попова. 
Делото в Германия е спечелено в полза на Надя на първа инстанция, като съдът е наложил на BCS да плати обезщетение. Това обаче не „помогна“ на останалите сертификатори да се коригират и да обявят, че тя няма вина. 
 
„Предстои ни заседание на втора инстанция, която ще е последна. След като това мине, аз съм длъжна да започна да съдя всички контролиращи и административни органи един по един. Ако бях производител с 300 дка, досега щях да съм фалирала. 
В крайна сметка, министерството, което трябва да е надзорен орган на сертификатора, не си помръдна пръста да напише едно писмо на CERES и да каже, че разследването не е довършено, защото е отнет сертификатът на BCS да оперира у нас и че новият контролен орган трябва да извърши това разследване, а също така и защо никой не го прави? Аз доказвам нещо на някого, но този някой нехае“, подчертава Надя с горчивина.  
 

Какво следва? 

 

„От Сosmocert ми казаха, че трябва отново да ни подновят сертификата, защото санкцията с мярка 5.4 ни е наложена неправилно. Освен това според тях сега трябва да тръгнем направо от биологично производство. Няма да е в преход, както при отнемане на сертификат. И от това пък излиза нов момент – казват ни, че трябва да посеем върху биологична земя, за да имаме биологично сертифициран продукт. Което абсолютно няма никаква логика – ако земята към тази година е биологична, продуктът от нея също е такъв. Сертификатът сертифицира продукт “, отговаря Надя. 
 
 
Тя е категорична, че причината за безумната й одисея е в липсата на контрол от страна на българските власти върху сертифициращите органи. 
 
„Небългарските фирми, които оперират на територията на страната нямат инспектори, те имат пощальони, аз така ги наричам. Този, който идва да прави инспекцията, той описва нещата, които вижда, неговото мнение не е важно за самата организация и някакви органи, които са извън България, с които нямаме пряк контакт, връщат след време някакви отговори. Де факто българският представител само препращат в двете посоки информацията, затова смятам, че реално те са едни пощальони“, коментира биопроизводителят. 
 

Какво е положението в Италия?

 

„Контролиращият орган в Италия се държи с нас като техен клиент, съобразява се с нашите възможности, с нашите изисквания, а ние се съобразяваме с това, да изпълняваме ангажиментите си. Там не ни контролират по-малко, но там носят своята отговорност, докато  българския „пощальон“ се презастрахова да не би някой, някъде в бъдеще да го обвини, че той не е бил достатъчно контрольор или да не му вземат лиценза.
 
Това е убийствено, защото повечето биологични производители са дребни. А един дребен производител да не получи една година субсидия, или да получи санкция, той фалира. В тази година, докато си спечели делата, той губи всичко“, заключва Надя Попова.