Нозематозата е широко разпространена в страната и се появява в по-тежка форма след зимата. Причинява се от едноклетъчен паразит Nosema apis, който извън организма на пчелите съществува като спора. Тези спори загиват бързо от действието на 3 - 5% формалин, 1 -3% карболова киселина и тази им слаба устойчивост е важна за борбата с нозематозата. Ноземните спори попадат в пчелните семейства главно при кражби от болни семейства, при разместване на пити,рамки и кошери, при блуждаене и налитане на болни пчели в здрави семейства, с водата от замърсени с трупове поилки, или от закупени майки от заразен пчелин.
Условия за разпространяването на болестта се създават през зимно-пролетния период, особено ако семействата са били зазимени върху запаси от манов мед, били са обезпокоявани от влага, мишки, осиротяване, не са имали възможност за облитане поради дълга зима. Тогава пчелите започват да изпускат изпражненията си, а заедно с тях и заразата в самото гнездо. След облитането състоянието може леко да се подобри и ако се отгледат нови поколения, болестта може да заглъхне. При силно заразените и отслабнали семейства нозематозата продължава и те загиват, или се развиват много бавно, образуват огнища за поддържане на заразата.
Признаци - те се явяват както при отделни пчели, така и при цялото семейство. През зимата при прослушване се установява безпокойство, разпълзяване на пчелите, гнездото и пчелите са зацапани с диарични изпражнения, увеличен подмор, отслабване. По-тежко болните пчели се опитват да излязат от кошера дори и при по-ниски външни температури, те имат подуто коремче, разпълзяват се пред кошера и зацапват предната му стена и прилетната дъска с диарични изпражнения. Болните от нозематоза пчели се познават по вида на средния им чревен дял, той е удебелен, цвета му е мръсно млечен, няма нормални напречни гънки, пълен е с воднисто и с кисела миризма съдържание. Характерно за нозематозата е, че дори при хубаво време и възможност за събиране на прашец и нектар, болните семейства продължават да отслабват и дори загиват.
Диагнозата се поставя най-точно при микроскопско изследване на диарични изпражнения, остъргани от рамките или стените на кошера, или от трупове от горния слой на подмора.
Какви са мерките за профилактика и борба с болестта? За да не се разпространява заразата трябва да измивате добре ръцете преди и след работа с пчелите, особено след преглед на съмнителни семейства, да дезинфекцирате инструментите, да доставяте семейства и роеве само от здрави пчелини, да поддържате чисти поилки с вода, ежегодно да подменяте до 1/3 от питите. В зимните запаси не бива да се оставя манов мед, или непреработен захарен сироп, да се осигурява спокойно зимуване, добра вентилация, защита от вятър, гризачи и др. При болните пчели се прилагат лечебни средства, а срещу заразата, която е в гнездото се прави дезинфекция. Кошерите и другия дървен материал след механично почистване на восъка и клея се дезинфекцират чрез обгаряне или измиване с горещ содов разтвор, годните за употреба пити се третират с оцетна или мравчена киселина. Добре е почвата пред и под кошерите да се залее с варна вода или хлорна вар, след това да се прекопае, ако умрелите и болни пчели са много помислете временно да преместите пчелина другаде.
Може да направите дезинфекция на опразнените пити с 4 % формалинов разтвор, това става с лозарска пръскачка, или друга по-малка, като струята се насочва перпендикулярно на питите, да овлажни всички килийки, рамки. След обилното овлажняване се нареждат в сандък, затварят се плътно и стоят в топло помещение най-малко 24 часа. При борба с нозематозата е по-важно да се предпазят от заразяване здравите семейства от засегнатия и от околните пчелини, отколкото да се спасяват вече заболелите. Оздравителните мероприятия трябва да се извършват в изолирано най-малко на 3 км място - изолационен пчелин, където се носят кошерите на умрелите и подлежащи на прехвърляне и лекуване семейства.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ужилване от пчели и мерки против него
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА