Нозематозата е една от най-разпространените болести по възрастните пчели, която се причинява от вътрешноклетъчен паразит, локализиран в епителните клетки на стената на средното черво и по-рядко в тези на отделителната система на пчелите, майката и търтеите. Извън организма на пчелата паразитът съществува само под формата на спора, която не може да се размножава.

Спорите на паразита са много устойчиви във външната среда. В изсъхнали диарични субстрати те се запазват жизнеспособни до две години, а в пчелен мед - до 460 дни. При температура 100°С умират за 1-2 минути.

Податливи на заболяване са всички породи пчели, но не в еднаква степен. Не са известни случаи на заболяване от нозематоза на други видове насекоми, животни и птици.

Пътища за разпространение на нозематоза

Спорите на паразита се изхвърлят навън с изпражненията на болните пчели и замърсяват питите, запасите от мед и прашец, рамките, стените на кошера, покривните материали, а понякога и водата в поилките. Оттам могат да бъдат погълнати от пчели от същото или от друго пчелно семейство. Следователно основен източник на инфекция са екскрементите на болни от нозематоза пчели, които се изхвърлят навсякъде в кошера. При интензивния контакт между пчелите заразяването се осъществява лесно.

Доказана е също така голямата роля на пчелната майка за разпространението на заразата вътре в кошера, тъй като тя изхвърля изпражненията си в гнездото.

За разпространението на нозематозата от едно семейство в друго и от един пчелин в друг роля играят самите пчели, пчеларят, а понякога и различни насекоми, паразити, гризачи и др. Роля играят и търтеите. Те влизат необезпокоявани не само в съседните, но и в отдалечени пчелни семейства и пчелини.

Общите поилки в пчелините, в които има нозематоза, са от значение за епизоотичния процес.

Важен дял за разпространението на нозематозата на по-далечни разстояния има покупката на пчелни семейства от заразени пчелини, подвижното пчеларство, покупко-продажбата на пчелни майки, както и сформирането на нови пчелини със семейства от различни места, без да е известен здравният им статус.

Ход на болестния процес

Известно е, че болестният процес е резултат от взаимодействието на две системи - макроорганизма (пчелата) и микроорганизма (паразита). При това не е достатъчно само ноземните спори да попаднат в организма на пчелата. Нужно е те да преодолеят естествените му защитни бариери, да започнат да се хранят и да се размножават в него, в резултат на което той заболява. Затова въпреки широкото разпространение на паразита в пчелните семейства в даден пчелин или район, невинаги се стига до явна форма на заболяване. Нозематозата е едно от тези заразни заболявания, при които проявяването и тежестта на протичане на болестния процес зависят изключително много от някои допълнителни условия.

Умерено-континенталният климат в нашата страна, сравнително леките и непродължителни зими, по време на които има топли, подходящи за облитане на пчелите дни и освобождаване на задното им черво от фекалиите, е в основата на относително малките загуби от тази болест. През няколко години се случват тежки и продължителни зими, които не позволяват на пчелите да се облитат редовно. При такива случаи условията на живот в кошера се влошават и болестта се проявява в явна форма. Загубите тогава са внушителни, но те са многократно по-големи, ако семействата са осигурени с лошокачествени медови запаси, какъвто е мановият мед. Заболяването се усложнява от възвратни и продължителни летни застудявания или от изтощаване на пчелите през есента, ако са принудени да преработват големи количества захар. Късно внесеният захарен сироп обикновено вкисва през втората половина на зимата и това изостря (акутизира) още повече болестния процес. Значение имат и още много други фактори, като състоянието на пчелното гнездо и микроклиматът в него през зимния период, безпокоенето на пчелите по време на зимуването, запасеността с белтък (цветен прашец) и пр.

Признаци на нозематозата

Диагнозирането на нозематозата дори и при явната й форма е трудно, особено когато не е известно има ли или няма паразитоза в района. Това е така, понеже описаните клинични признаци не са характерни само за тази болест.

Най-често явни и забележими признаци на болестта се наблюдават през втората половина на зимата, когато започне отглеждането на пило, и в началото на пролетта. Първите признаци се откриват при осведомителните прегледи по време на зимуването. Установяват се голям "подмор" по дъната на кошерите и явни признаци на безпокойство в семейството. При почукване се чува продължителен, нестихващ "плачлив" шум. Умрелите и паднали по дъното на кошера пчели са с подути коремчета, с черен цвят и издават миризма на гнило. В по-топлите зимни дни болните пчели излизат от кошера, пълзят по прилетната дъска и по земята пред кошера, събират се в купчинки и отделят фекалиите си на мястото, на което се намират.

При благоприятно за облитане време пчелите от нозематозните семейства излизат по-рано, поединично, а облитането продължава по-дълго време, като част от пчелите остават по стените на кошера и по земята пред него, без да имат сили да се върнат.

При отваряне на кошера в гнездото правят впечатление неприятната миризма, замърсените с екскременти рамки, пити и стени на кошера, наличието на вяли, трепкащи с крилца черни пчели с подуто коремче, които са се разпълзяли из цялото гнездо. Продължаващото отслабване на семейството през втората половина на зимата и пролетта, когато вече има добри условия за живот и храна в природата, е характерен белег за нозематозата.

Окончателната диагноза трябва да се постави след лабораторно изследване и доказване на паразитите.

Мерки за профилактика и борба с нозематозата

Тъй като проявлението на нозематозата не е свързано само с наличието на ноземни спори в организма на пчелата, а и с действието на различни вредни фактори на околната среда, борбата срещу тази болест трябва да се води в две направления: изясняване и отстраняване на причините, довели до проявление на заболяването; използване на специфични средства - лекуване на болните и дезинфекция на инвентара.

След като нозематозата е потвърдена лабораторно, трябва да се определи размерът на разпространението й както в пчелина, така и в целия район. Изясняват се и се отстраняват факторите, благоприятствали клиничното й проявление. Никога не е късно тези фактори да бъдат отстранени. Така например установяването на манов мед в зимните запаси изисква незабавното му отстраняване дори и в по-студени дни, а това винаги е възможно. Същото се отнася и до подсушаване на овлажнените гнезда, отстраняването на течовете и т.н. По-нататък мерките трябва да бъдат насочени към ликвидирането на причинителя на болестта, независимо къде се намира - в пчелното семейство, по инвентара, в хранителните запаси или дори във водата и почвата.

От многобройните средства, които се препоръчват за медикаментозно лечение, сега повечето имат само историческо значение. У нас са изпитани и широко се прилагат следните препарати: фумидил-В, който не убива ноземните спори, но спира размножителния процес; фумагилин-ДСН, който е с близък състав на фумидил-В и има подобно на него действие. Двата препарата се прилагат в доза 60-80 мг на един литър захарен сироп. От този сироп се дава всяка вечер по 300-400 мл на семейство в продължение на 7-8 дни или 3-4-кратно през 7 дни, но в по-голямо количество - 700-800 мл дозата е еднократна.

Препаратът нозестат съдържа йод и мравчена киселина. Прилага се в доза 4 мл на литър сироп. Кратностите на третиране и количеството на лечебния сироп са като при другите два препарата.

Напоследък се препоръчва тези препарати да се прилагат още през есента. Смята се, че есенното профилактично третиране има предимство пред пролетното. Третираните пчелни семейства запазват своята сила и жизненост, зимуват добре и до голяма степен се освобождават от присъствието на паразита в периода на зимуването. Впоследствие (през пролетта) те не заболяват от нозематоза.

Унищожаването на ноземните спори извън пчелното семейство се осъществява чрез дезинфекция на всички предмети, по които е възможно да са попаднали чрез изпражненията на болните пчели. Това са кошерът или части от него, резервни пити, поилки, хранилки, преградни дъски и др. Особено голямо значение има обеззаразяването на питите, без което не може да се предотврати нова инфекция. Най-често като дезинфекционно средство се използва формалинът. Прилага се като 4% разтвор (1 част търговски формалин и 9 части вода). Питите и другите предмети, подлежащи на дезинфекция, се потапят в разтвора или се напръскват с пръскачка. Питите се поставят в празен кошер, който се затваря плътно за 3-4 денонощия.

Дезинфекция може да се извърши и с формалинови пари, но методът е трудоемък. Много по-лесен и ефикасен начин за убиване на спорите е използването на оцетната киселина. За пространство с обем 1 куб.м са необходими 200 мл оцетна киселина (4 части ледена оцетна киселина и 1 част вода). Питите се нареждат в сандък или чист празен кошер и върху горните им рамки се поставя слой лигнин, памук или друга памучна тъкан. Върху него се налива нужното количество киселина и кошерът (сандъкът) се затваря. Питите престояват 4-7 дни, след което се проветряват и могат да бъдат използвани отново.

Профилактичните мероприятия имат за цел да се противодейства на всички условия, които отслабват силата на пчелното семейство и на индивидите в него. През есента с пчелните семейства трябва да се работи така, че за зимуване те да бъдат осигурени с много млади и неизтощени пчели, да се осигурят нектарен мед и цветен прашец. Мановият или гроздовият мед трябва да се отстраняват от гнездото. При наличие на ноземна инвазия в пчелина през есента с храната трябва да се внасят профилактично лекарствени средства в указаните количества. За предпазване на пчелините от внасяне на инфекцията голямо значение има контролът при покупката на пчелни семейства и употребяван пчеларски инвентар. Такъв инвентар може да се ползва само след дезинфекция. За намаляване на загубите много може да допринесе и развъдно-подобрителната работа - създаване на по-устойчиви на нозематоза линии, кръстоски и др. Пчелни майки трябва да се внасят в пчелина само от регламентирани производители при пълна гаранция за здравословното състояние на майкопроизводителния пчелин.