Близо месец мина след парламентарните избори, а съставянето на Правителство все още е мираж. Проблемите в държавата напират, не са малко за решаване и трудностите в селскостопанския сектор. Земеделската общност, земеделският бизнес в България очаква стартиране на новата Програма за развитие на селските райони, предстоят новости по отношение на директните плащания, правят се законови промени за подпомагането на земеделските производители, през пролетта на 2015-та отпадат млечните квоти, и пр. и пр.
 
Фермер.БГ събра мнения на браншови организации относно най-спешните мерки, които трябва да предприеме властта по отношени на земеделското производство:
 
Румяна Ангелова – Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ):
Първото и най-важно нещо е да се сформира Кабинет. Колкото повече се бави правителството – толкова по-лошо е това за цялата държава – за икономиката. Що се отнася за сектор Земеделие има много законови промени, които трябва да се приемат от Народното събрание – по отношение на Закона за подпомагане на земеделските производители, както и Закона за ползване на земеделските земи
 
Ивайло Тодоров – изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ):
Както винаги има много задачи пред министъра, който и да е той. Най-важното е да се завършат всички нормативни документи, които касаят следващия програмен период, така че хората да имат яснота, да могат да правят своя бизнес устойчиво, а не да се лутат в информацията и да правят нещата на сляпо.
 
Веселина Ралчева, Българска асоциация Биопродукти:
Спешно трябва да се изясни много точно как ще се прилагат на практика промените в Закона за подпомагане на земеделските производители, свързани с необходимостта от доказване на правно основание за всички земи, които се заявяват за подпомагане. Там има много двусмислици, много казуси, липсва специализираният софтур за регистрация. Има много понятия, които трябва да се изчистят и по отношение на изискванията за активен фермер, както и по схемата за дребните земеделски стопани. Най-важното е да се направи цялостна визия за развитието на агросектора за следващите седем години. 
 
Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ):
Ние, заедно с млекопреработвателите и с новия състав на МЗХ трябва да седнем и да обсъдим тези изключително важни въпроси, които влияят в момента на млечния пазар. Нашите искания на първо време ще са да се реши проблема с ветеринарната медицина. Кризата там се задълбочава. В момента бизнесът с говедовъдство е в кал – имаме карантина, освен животни за клане, никъде не могат да се продават животни. Имаме фермери, които продават разплодни животни, които са си заложили приходи от това в сметката имаме и други, които искат да ги купят, но просто няма как да ги придвижат. Това влияе много на бизнеса и продължава вече 3-ти месец. На хората им писва и започват да колят по фермите, и никой не знае какво става в самите ферми. От тук идва другата опасност свързана с това кой ще вкара новите животни, кой ще изкара старите? Ветеринарните органи, ако започнат проверки – първата глоба при нарушение ще е 200 лева, ако има животни, които не са маркирани. Нещата тук са много страшни.
 
Следващият проблем, който не е малък, е този със снабдяването с концентрирани фуражи. При цена на ечемика от 25 ст.- 30 ст. За килограм , фуржаните заводи продават 60-65 ст./кг смески – това е невъзможно. За качеството нищо не мога кажа, но има държави където държавна лабораторя определя качеството на фуржа и съответно се плаща на тази цена.
 
По-важен е проблемът за самото субсидиране - ние имаме доста връзки с колеги от Европа – ДДС ставката в някои държави е 4%, в някои 9%, а в Гърция до нас е 13%-20%. От много години искаме, субсидията да бъде на продукция. В Гърция се дава 2,2 цента на килограм произведено мляко. А при нас се дава на калпак. Определени ферми получават по 420 лева субсидия на година – питам какво производство имат те? А имат и говедовъдни ферми, които получават по 600 лева. Ние обърнахме животновъдството на социална политика. Трябва и да се изхранваме. Явно е, че с 10 крави ти си умрял. С 10 крави може да си нахраниш семейството, колкото да не умре от глад. Имаме нужда от икономически анализатор, който да каже – за да оцелееш, трябва да отгледаш 40 или 80 крави. Ние нямаме никаква яснота по тези въпроси.
 
Бисер Чилингиров, председател на Националната овцевъдна асоциация:
Най-приоритетно е осигуряването на средства и поръчването на ваксината срещу Син език, за да започне ваксинацията на животните през февруари. На второ място Стратегията за животновъдството, разработена от проф. Иван Станков, трябва да се превърне в Конституция, която всеки министър трябва да спазва. И на трето място да се заложат достатъчно средства в Държавния бюджет за следващата година, за да могат животновъдите да получат максималния размер на помощта de minimis, който ЕК разрешава – до 15 хил. евро на стопанство.
 
Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите: 
Първо, трябва да събере всички браншови организации, които заедно с подчинениете на МЗХ агенции и дирекции да обсъдят как да се направят наредбите приложими за малки, за средни и за големи фермери като същевременно отговарят на изискванията на ЕС.
Трябва задължително да се преразгледат и таксите за обслужване на фермите, които БАБХ събира и в момента са много неразумни.
 
Живко Димитров, член на УС на Националната асоциация на картофопроизводителите: 
Трябва да се затегне контрола при вноса. За да влезе един камион било то картофи или друг зеленчук, трябва да се види от къде е товарен този камион, дали му е платено ДДС или не. Дали стоката е качествена или не. 
 
 
 
 
© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!