Ето, че дойде краят на рубриката на Агри.БГ, в която дадохме примери за над 30 консервационни практики, които стопаните могат да прилагат, за да бъдат по-успешни и “по-зелени” спрямо изискванията на ЕС и идеята на въглеродното земеделие.
Гласувайте: Нужно ли е фермерите да доказват разходи за получаване на COVID помощта?
Статиите са вдъхновени от Службата за опазване на природните ресурси в САЩ, но са приложими и за българските земеделци. Ето и последните четири практики за успех.
Засаждане на дървесни растения в незалесени площи е една добра практика за феновете на консервационното земеделие.
Как това помага? Дървесните растения могат да бъдат създадени за горски продукти и осигуряват контрол на ерозията. Наред с това се произвежда дървесна биомаса за енергия. Чрез залесяването може да се подобри енергоспестяването, подобрява се качеството на въздуха, контролира се пренасянето на сняг, съхранява се въглерод в биомасата и се осигурява местообитание на дивата природа.
Бонус съвет: Следвайте държавните и местните разпоредби за разполагане на растения в непосредствена близост до пътища, като избягвате създаването на слепи ъгли. Изберете видове, адаптирани към условията на почвата.
Засаждане и управление на дървета, храсти и друга растителност, които осигуряват покритие и храна за привличане на дивата природа в даден район също е чудесен пример за консервационно земеделие. Планираното местообитание осигурява храна и прикритие за дивите обитатели. Освен това помага за намаляване на ерозията на почвата, добавя органична материя към нея, филтрира оттока и увеличава инфилтрацията.
Създайте земен насип или комбиниран хребет и канал, изградени по наклона на малки водни потоци, за да образуват утайки и басейн за задържане на вода със стабилен изход. Контролът на водата чрез басейн подобрява качеството на водата, като улавя седиментите по възвишенията, предотвратявайки достигането им надолу по течението на водните тела.
Подобна конструкция намалява ерозията на дерето, като контролира водния поток в рамките на дренажната зона. Басейните намаляват и управляват оттока на място и надолу по течението.
Тревната покривка може да осигури местообитание за дивата природа.
Създаване на блатиста местност с наситени почви и водолюбиви растения е последната добра практика, която ще ви предложим. Естествените влажни зони се различават по размер, форма и тип. В повечето случаи обаче земята трябва да е подходяща за създаване на влажни зони и ползи за дивата природа.
Как това помага? Осигурява местообитание за опрашители, риби и диви животни, включително застрашени и застрашени видове. Чрез тях се подобрява качеството на водата чрез филтриране на утайки и химикали. Намалява се ерозията на почвата и наводненията надолу по течението и се защитава биологичното разнообразие.
Една такава влажна зона дава възможност за образователни, научни и развлекателни мероприятия, които ще добавят стойност към стопанството. Наред с това е възможно генерирането на допълнителни приходи чрез програми, които предлагат финансови стимули за възстановяване на влажните зони.
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА