Тежка зимна обстановка обхвана почти цялата страна. Силен вятър с обилни снеговалежи затвориха редица пътища в страната, но в същото време дадоха надежда на земеделците за спасяване на есенните посеви след многомесечното засушаване.

Експерт: Тежки години очакват земеделските стопани

Дългоочакваните валежи от дъжд и сняг най-накрая дойдоха и в Добруджа. Въпреки това продължава да е притеснителна ситуацията при пшеницата, коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

Общо 1,245 млн. декара с жито бяха засети през есента на 2019 г. в Добричка област.

„Притеснително е, защото зимната влага я няма. Пшениците страдат от това. Притеснителна става и кампанията за пролетните култури, тъй като няма натрупване на запаси. Това ще рефлектира неминуемо върху пролетниците”.

Земеделските стопани са обнадеждени в момента заради обещаните от синоптиците между 25 и 40 литра дъжд. Ще компенсира ли това недостига на влага, от който страдат посевите?

„Със сигурност към момента - да. Пшеницата загуби много по време на дългата и топла есен. Имаше високи температури през ноември и декември, нападения от мухи и на места кафява ръжда. Надявам се, тези загуби да се наваксат през пролетта, но това пак зависи изключително много от влагата и от количеството на валежите, които ще паднат през февруари и март”, допълни Жекова.

Промените в климата и предизвикателствата на природата промениха сроковете за сеитба и прибиране на реколтата в Добруджа. Вече няколко години поред в определени региони няма дъжд в продължение на 8-10 месеца. Това води до отпадането на някои култури от сеитбооборота – например рапицата, която драстично „излезе” от редица стопанства.

Горещите есенни дни налагат и промяна в агротехниката, подчерта Радостина Жекова:

„Вече няколко години по-ранните сеитби на пшеница водят до изключително големи негативи. Влизането в края на септември да се сее – срок, който доскоро беше нормален за областта, се оказва, че е грешка. Причината е в дългите периоди с високи температури през есента, които са влияят отрицателно върху растенията”.

През миналата година много се скъси срокът за узряване на слънчогледа, пояснява още производителката. Топлото и горещо лято отново доведе до по-ранна жътва. При царевицата също се наблюдава този ефект – имаме десетина дни с 40-45 градуса и то точно по време на изметляване и това редуцира добивите.