Цветан Филев е популярна личност в земеделските среди у нас. Той е човекът, който се грижи отглеждането на тютюн в България да не остане на книга и хората да си спомнят за този стар поминък само разгръщайки страниците на романа Тютюн.

Четете още: Втори месец суша и жега морят пролетниците в Добруджа

 

Вероятно не случайно всеки нов земеделски министър получава от председателя на Националната асоциация на тютюнопроизводителите екземпляр от култовото произведение. Екипът на Агри.БГ гостува в родното село на Филев, а той сподели с нас каква е историята на Нова Черна. 

„Моето родно село - Нова Черна, се намира в област Силистра, в Североизточна България. Легендата гласи, че преди около над 200 години по време на чума в България или на територията на днешната страна, един мюсюлманин, наричащ се Исмаил с синовете си се заселва в покрайнините на една гора със стадото си, прави кладенец, и оттам вече още хора се прилепват към това зараждащо се селище и то започва да се нарича Турк Смил - селото на турчина Исмаил“, разказва Цветан Филев. 

След 1940 година когато се сключва Крайовската спогодба се стига до размяна на население с Румъния, а Южна Добруджа преминава към територията на царство България, голяма част от населението на най-голямото село в покрайнините на Тулча-Черна се преселва през река Дунав и се заселва в Турк Смил. Поради голямата численост на преселниците селото започва да се нарича Нова Черна, разказва Филев, който също е наследник на преселници от Северна Добруджа. 

Това население, което е дошло от пределите на Румъния е разселено и в други населени места от двете добруджански области у нас - Силистра и Добрич. 

В новите селища хората продължили да си общуват, женили се момичета-преселки от едно село, с момчета-преселци от друго село и така се е стигнало до обособяването на тази общност от преселници от Румъния, става ясно още от думите му.

Съвсем естествено в Добруджа основният поминък на населението е селското стопанство, но урбанизацията да не е пощадила и това населено място. В Нова Черна през 60-те, 70-те, 80-те до 90-те години на миналия век е имало добре развито растениевъдство и животновъдство. След демократичните промени в България, се наблюдава парцелиране на нивите, наемане на земята от по-големи арендатори, но за щастие тя остава обработваема и задържа част от населението на Нова Черна. Голяма част от черненци вече са се изселили в по-големите градове в страната, а не малка част са емигрирали в чужбина. 

В момента населението на Нова Черна е около 1500 човека, а преди е достигало 2500 души, сочи местната статистика. Наследниците на някогашните черненци и сега се събират по сборове и празници. Това е времето, когато всеки споделя как се е стекъл животът му, какво е успял да направи и всеки да си разкаже това, което му се е случило през годините.
В последно време Празникът на мамалигата, който се прави в селото в първата събота на октомври, привлича все повече бивши жители и гости в Нова Черна. За събитието идват и приятели от Румъния. 

„Другият важен за селото празник или дата е 24 май, тогава се прави събора на селото, и пак който се изселил последните 30 години на някъде, се връща да се види, дето се казва да се преброят пилците, кой е оцелял, как му се стича живота и да разказва“, сподели още Цветан Филев, който не прекъсва връзката си с родното село.