Накратко:
•    Китай иска да скъса зависимостта от външни доставки
•    Кой ще ръководи национална стратегия за продоволствена сигурност?


Нов закон в Китай, който държи централните и провинциалните структури отговорни за включване на продоволствената сигурност в техните икономически планове и плановете за развитие, влезе в сила на 1 юни, извеждайки на преден план „абсолютната самодостатъчност“ от основни зърнени храни.

Законът предоставя правна рамка за съществуващите насоки от Комунистическата партия към местните власти и селскостопанската индустрия в страната за увеличаване на производството, „въпреки че не дава подробности за това как ще се прилага законът“, предаде Ройтерс.

Нормативът обхваща защитата на земеделските земи от прекатегоризация, защита на природните ресурси и предотвратяване на загубата от ерозия.

Китай, най-големият вносител на селскостопански продукти в света и с второто по численост население от 1,4 милиарда души, превърна намаляването на зависимостта от външни доставчици в свой основен приоритет през последните години. Страната произвежда една четвърт от световното зърно и изхранва една пета от световното население с по-малко от 10% от световната обработваема земя.

Приет само шест месеца след първото му четене, законът за продоволствената сигурност отразява спешността за Китай да разреши проблеми, които са ограничили производството, като липса на обработваема земя и водни ресурси, недостиг на работна ръка и липса на селскостопанска технология. 

Въпреки това, анализатори казаха пред Ройтерс, че законът е формулиран неясно и може да няма явно въздействие върху това как Китай стимулира производството на храни.

„Комунистическата партия ще ръководи прилагането на национална стратегия за продоволствена сигурност, която поставя Китай на първо място, като ограничи вноса и използва напредъка в науката и технологиите за стимулиране на производството“, гласят част от текстовете в закона.

Предвижда се и формиране на национален авариен план за зърното и система за мониторинг на продоволствената сигурност.
Китай разшири рамката, включвайки просо и овес в допълнение към сорго, ечемик, елда, боб мунг и картофи. Зърнените култури се отнасят до пшеница, ориз, царевица, соя и груби зърна.

Законът също така казва, че Китай ще „укрепи международното сътрудничество в областта на продоволствената сигурност и ще използва международната търговия със зърно в свой интерес“. 

14-ият петгодишен план (2021-2025), приет през февруари 2022 г., призовава за годишно производство на зърно от не по-малко от 650 милиона тона и производство на месо от 89 милиона тона. В него е записано, че изкореняването на бедността в селските райони, продоволствената сигурност и развитието на земеделието ще бъдат основни приоритети.

Китай е най-големият производител на пшеница в света, но и най-големият потребител. Чуждестранната селскостопанска служба (FAS) към Департамента по земеделие на САЩ (USDA) прогнозира, че Китай ще прибере 138 милиона тона пшеница за пазарната 24-25 година и ще консумира 146,5 милиона тона. 

FAS вижда производството на царевица на 296 милиона тона с общо потребление на 318 милиона тона, докато вносът на соя се прогнозира да достигне 103 милиона тона, с едва 19,6 милиона тона продукция.

👉 Вижте плейлист в YouTube с „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов, създадена специално за Agri.bg.

Подкрепете независимата журналистика