Институтът по земеделие в Кюстендил е традиционен участник в Празника на плодородието в града, който тази година се случи на 3 и 4 октомври. Учените представиха 10 сорта, един от които предстои да бъде сертифициран скоро.

Вълшебният вятър на Ветрен дол прави смокините уникални

„Новият сорт е жълто-зелено оцветен, с тънка кожичка, добре се съхранява, устойчив е на струпясване, която е икономически най-важната болест. Узрява около 20 септември и е с много добри вкусови качества“, обяснява за БНР главен асистент Станислава Димитрова, която работи в Института вече 10 години. 

По думите й една от основните цели на селекцията и кръстосването е ябълката да бъде устойчива на струпясване, за да може да се намали броят на пръсканията и да се отглежда като биологична. 

„Търсим още сортовете да са слабо сладко-кисели, с тънка кожичка, да се съхраняват при обикновени условия до януари – февруари, да имат по-късен цъфтеж, за да няма повреди от късните пролетни мразове“, допълва гл. асистент Димитрова.

В Института се отглеждат около 450 сорта ябълкови сорта и хибрида, които се изпитват в различни направления. През последните години там са създадени 6 нови сорта. 

„Градините ни са около 300 дка с ябълки, череши, сливи, лозя. Имаме ген банки, където съхраняваме по пет дървета от всеки сорт, и опитни парцели, на които изпитваме сортовете, като ги гледаме по различни технологии, пръскания и напояване“, казва ученият.

Оказва се, че за създаването на един сорт са нужни поне 15 – 20 години. Първо, се определят целите и търсеният краен резултат. Прави се самата кръстоска, от която да се получат изходните растения. Те подлежат на първичен подбор по морфологични признаци, когато повечето отпадат. 

„От хиляди растения може да излезе само едно или две, които да проявяват културни признаци. Изчаква се да пророди, след което встъпва в пълно плододаване. Тогава може да се види дали по някакъв начин плодовете превъзхождат стандарта и чак след това да се засадят 12 нови изходни дървета. Чак след като се сравнят с контролата, може да признаете новия сорт“, хвърля повече яснота Станислава Димитрова.

На фона на стотиците сортове и хибриди обаче повечето овощари в района на Кюстендил играят на сигурно и залагат на ябълки, с които след това намират по-лесна реализация на пазара. Затова най-предпочитани си остават Флорина, Грени смит и Златна превъзходна.

По време на самото събитие бе излъчен и победител в конкурса за ябълка гигант. Уникалният плод тежи 638 грама и е с обиколка 119,8 мм. Тя е гордостта в градината на Лъчезар Гергов в кюстендилското село Граница.