Работна група, определена със заповед на министъра на земеделието, трябва да изработи до края на ноември проект на нов закон за ветеринарномедицинската дейност, съобщи зам.-министърът на земеделието Янко Иванов за Агри.БГ по време на аграрно изложение в София.

Без изискване за пасища за получаване на de minimis?

Той определя тази задача като изключително тежка, тъй като сега действащият закон има над 420 члена. 

„Може би цели раздели ще отпаднат, които са регламентирани в други закони. Например в момента сме изпратили промените в Закона за храните. Ако бъдат одобрени и минат през Парламента, пада цяла глава в Закона за ветеринарномедицинската дейност“, посочи д-р Иванов. 

В работната група влизат преподаватели от факултетите по ветеринарномедицинска дейност, служители на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), Министерство на земеделието (МЗХГ), Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ).

„Ще ми се да въведем нова здравноосигурителна система в стопанствата под някаква форма. Виждаме, че има пропуски, а такава здравно-осигурителна система функционира в повечето държави членки. Няма една унифицирана схема и в навсякъде въпросът е уреден по различен начин“, обясни зам.-министърът.

Янко Иванов: „Ако правилата са ясно разписани, ще има по-малко ядове.“

По думите му промените в Наредба 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти се налагат по няколко причини. 

„В Наредба 44 има няколко установки, които не са доразвити, включително по отношение на пасищата. Те трябва да са оградени, за да може да се предотврати контактът на добитъка с други домашни или диви животни. Да няма смесване на популации с различен здравен статус. От гледна точка на хуманното отношение към животните ние искаме освен да са оградени, тези пасища да имат вода“, коментира Янко Иванов. 

Министерството на земеделието има изисквания и за това, кой как води дневниците, както и за здравния статус на животните по пасищата. 

„Искаме да знаем кой се грижи за едно пасище. То трябва да се почиства, да има режим на ползване. Например на много места в Западна Европа хората си ги парцелират и местят животните. Има и някои искания от страна на природозащитните организации“, допълни зам.-министърът на земеделието. 

По думите му новостите в хуманното отношение към животните, които се предлагат да влязат в Наредба 44, са в различни насоки – от условията, по които се гледат животните до отговорностите на стопаните. 

„В контекста на европейското законодателство влезе пакет от нови мерки, които ще разчистят над 400 нормативни акта на ЕС. Една от тях е регламентът за здравеопазване на животните, познат като Закон за здравето на животните. Друг регламент е за официалния контрол, трети – за ветеринарномедицинските продукти. Първият, който трябва да контролира здравето на животните, е техният собственик, а ние все го пренебрегваме“, убеден е д-р Иванов.