Подхранването на зимните житни култури с азот има икономически ефект, когато е съобразено с точната норма, точното време и състоянието на посевите.



 



Кои са сроковете за подхранване:



- При топло време подхранването започва в началото на февруари от най-слабите посеви, защото при забавяне на подхранването дови до образуване на късни слаби братя, които остават непродуктивни /без да формират клас/ или израстват братя с къси и с малък брой зърна в класовете.



- През втората половина на месец февруари се преминава към подхранване на средно развитите посеви и най-накрая към първата десетдневка на месец март да се подхранят развитите посеви. Тези посеви не трябва да се подхранват преди средата на месец февруари, защото енергията на братене може да се засили и да доведе до силно сгъстяване на посевите, етиолиране на стъблата и по-късно полягане. Дозата за подхранване на пшеницата и ечемика с азотни торове зависи от редица фактори и от това дали е внасян азот преди сеитба.



 



Ако не се направени почвени анализи за пшеницата, могат да се използват ориентировъчни азотни норми в кг на дка азотно вещество:



- До 16 кг/дка може да се използват при площи с високи подпочвени води с добра фосфорна и калиева осигуреност и при посеви в много добро състояние.



- Нормите за торене при почви с добри водно-физически свойства, при които няма допълнителни източници на влага, но с добра фосфорна и калиева осигуреност е 14 кг/дка.



- При останалите почви нормите за торене могат да бъдат от 11-12 кг азот на декар.



 



През последните години полевката напада житните култури и за това при температура 6-7 градуса през топлите часове на деня се правят обследвания на площите. Колониите се броят по диагонал на блока, затрупват се 10 колонии и след 24 часа се проверяват. Броят на отворените ходове, разпределен на 10, дава плътността на 1 дка- при плътност на 1 колония на дка трябва да започне залагането на примамки.