Пазари за българско агнешко месо има, но не сме обединени и състоянието на сектора е на критичния минимум, заяви в интервю за Фермер.БГ Бисер Чилингиров, председател на Националната овцевъдна асоциация (НОА). По думите на Чилингиров, от различни точки на света в НОА има запитване за над 100 000 т овче месо. „Сега е моментът да се възроди овцевъдството, да се увеличи броят на животните, но това може да стане само с наливането на пари в сектора от страна на държавата“, категоричен е Чилингиров.

 

Г-н Чилингиров, след посещение в Хърватска съобщихте, че там се търси българско агнешко. Това означава ли, че сте договорили износ?
Основната цел на НОА е търсенето на пазари. Доволен съм, че работата на асоциацията е забелязана и ни канят да се включваме в бизнес делегации. Срещите с колеги от различни страни ни дава възможност да осъществим контакти, които да бъдат полезни на овцевъдите от НОА. За да можем да реализираме нашата продукция е необходимо да бъдат възстановени пазарите, а защо не и да отворим нови пазари за българско агнешко месо. За Хърватска, например сме изнасяли над 35-килограмови агнета, за Италия - около 20-килограмови. Българското агнешко месо е добре познато в много страни и целта сега е да си върнем тези пазари и то на добри цени за българските овцевъди. Знаете, че вече тръгна износ за Катар – 10 000 агнета до 35 кг, като има договорености с наближаването на Курбан Байрям да бъде осъществен износ и на животни с тегло до 55 кг. Има възможности за износ и за Турция, но към момента ниските нива на турската лира правят нашите агнета скъпи за тях. Що се отнася до Хърватска – по време на срещите ни там стана ясно, че те предпочитат българско агнешко месо пред румънско, сръбско и македонско. Това означава, че можем да вървим в посока на износ и за Хърватска.

 

Опонират ви, че цената, която обявявате, е нереална.
Цената, на която се изкупуват агнетата от членовете на НОА, е 5-5.50 лв. без ДДС. Наистина такива цени за агнета до 35 кг досега не е имало, износът е бил на такава цена, но за агнета по 20-25 кг. Добрите за овцевъдите цени са резултат от работата на НОА. Категоричен съм, че да можем да отстояваме цена трябва да сме обединени. Друг начин няма и всички животновъди трябва да го разберат.

 

Според статистиката месодайното животновъдство е на изчезване. Какво е необходимо да се направи?
Ситуацията в животновъдството, особено в месодайното направление, наистина не е добра. Спасението е във финансирането – в животновъдството трябва да се налеят много пари и секторът да стане наистина държавна политика. Животновъдството е под критичния минимум – за сравнение преди 25-30 години сме имали 13 млн. овце, над 1 млн. говеда, а сега в овцевъдството намалението на животните е над 10 пъти, в говедовъдството – над 3 пъти. Тези данни не са гордост за държава като България. Веднага ще кажа, че тази ситуация е променима. Благодарение на усилията на браншовата организация има раздвижване и вече има хора, които инвестират в селата – купуват изоставени овцеферми и създават високопродиктивни стада от породите като Лакон, Асаф, Аваси. Наскоро проведохме среща, на която бяха представени френски породи кози, което също е добра възможност за България. Без много сериозно финансиране, обаче, не можем да говорим за добро животновъдство, конкурентно на това в съседните ни държави. В Гърция субсидията е 70 евро, цената на млякото е 1-1.25 евро. В Сърбия също се подпомага животновъдството и то от общините, които поемат 50% от инвестицията на овцевъдите в закупуването на животни и техника.

 

За съжаление, обаче, има и друг елемент от пъзела – сивия сектор, който в България е значително по-развит от този в съседните държави.
Факт е. Апелирам към всички фермери да излязат на светло, да се регистрират, защото това „скрито-покрито“ не е в техен интерес. Фермер с 50-60 овце в сивата икономика няма как да върви напред и да се развива. Другият момент са прекупвачите. Има много колеги, които се оплакват, че им изкупуват агнетата по 4 - 4.50 лв./кг – така е, защото в България има твърде много прекупвачи, които също не спазват правилата. Смятам, че точно тук е ролята на браншовата организация – успяхме да издействаме високи цени, защото това е подкрепа за овцевъдите. Това е пътят, включително и за подмладяване на стадата.

 

Какви породи трябва да се отглеждат в България?
Селекцията е много важен елемент. Много от стадата сега са смес от различни породи, което не помага. Една, максимум две, породи кочове трябва да има в стадото в зависимост от направлението. Като цяло трябва да се залага на високопродуктивни породи. Политиката напоследък е за финансиране на автохтонните породи – това не е лошо, но високопродуктивните породи са културните породи.

 

В навечерието на Гергьовден как виждате бъдещето на животновъдството?
Добри пазари и добри цени – това е формулата за възраждане на животновъдството. Плюс обединение на животновъдите. Един от акцентите в новия програмен период е създаването на сдружения на производители. Предвидено е и финансиране, така че няма оправдание за фермерите да не се обединяват. В Холандия над 95% от земеделските производители и фермерите са в сдружения. Ако искаме да сме на тяхното ниво, трябва да се обединим и в България. В този смисъл, НОА ще организира срещи с фермери във всички региони, за да разясним заедно с експерти какви са ползите за нас от сдружаването.

 

 

Интервю на Ваня КЮРЧЕВА, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!