Заедно с Европейския зелен пакт у нас и в Европа започна да се говори все повече за No-till технологията. Редица семинари за консервационно земеделие, опазване на почвите, покривни култури, пермакултури бяха проведени през 2021 г., а лектори на някои от тях бяха световноизвестни личности в областта на безоранните технологии. Появи се и първата книга за No-till в България, а все повече земеделци започнаха медийно да говорят за резултатите в стопанствата си, изградени по този начин. Въпреки това нотилърите у нас са на мнение, че не сме стигнали политическото съзряване за тези земеделски практики.

"У нас все още няма мотивация за търсене на информация, осъзнаване на необходимостта и нуждата от образоване в консервационното земеделие, колкото в други развити държави, но все пак тази година доста по-масово и официално дори на Европейско ниво се говори за него", показват наблюденията на автора на първата по рода си книга у нас „Какво всъщност е Ноу Тил и какви са ползите от него” Веселин Спасов.

По думите му интересът към темата и труда му са били значителни. До този момент той е раздал 3000 книги (подарява ги не ги продава) и е успял да събере средства, с помощта на земеделци, за нови 5000 бройки, които чака да излязат от печат. Пред Агри.БГ, в редица семинари и свои видеа в YouTub, Весо не веднъж е изтъквал ползите на безоранните технологии и е развенчавал митове за тях, но въпреки това вярва, че те не бива да бъдат насилствено налагани на фермерите, защото така ще се постигне обратният ефект.

„No-till мисленето е осъзнато такова, а не на сила, чувам подобни изказвания, които са разочароващи. Трябва ти самия да искаш да го приложиш, защото виждаш, че има ползи от това, а не някой да ти налага, че трябва да намалиш пестицидите, да отглеждаш отговорно… 

Много са разочароващи и подвеждащите твърдения за връзката между No-till и глифозата. Това са глупости. No-till е точно решението за тези екологични проблеми, това, че у нас все още се пръска с глифозат, не означава, че се прави заради No-till-а, просто е най-евтино и земеделието го използва. Да, за съжаление, има практики на побългаряване.

Нужно е образование и повече знания, а не да си мислиш, че просто утре спираш да ториш и пръскаш. Само ще ти паднат добивите, ако предварително не си възстановил почвата. Това е идеята – да възстановим почвата и след това автоматично няма да има нужда да се пръска и тори. По-добре е първо хората да се научат”, категоричен е Спасов.

За същата необходимост и за баланс говори по време на изложението „Селското стопанство и всичко за него“, в Добричи служебният тогава зам.-министър на земеделието Явор Гечев. „„Моето лично убеждение е, че трябва да има балансирано редуване на No-till технологии, включително с редуване на интегрирана растителна защита, добър сеитбооборот, зелено заораване, зелено торене, което не само ще запази почвата, но и ще я обогати“, каза той.

А от Асоциацията на българските но-тилъри (АБНТ) изпратиха писмо към него с искане консервационното земеделие да бъде подпомагано от интервенции с поемане на многогодишен ангажимент по Втори стълб от новата Обща селскостопанска политика (ОСП). "Въвеждането на технологията изисква промяна на производствения модел, промяна на методите на организиране на стопанството, период на адаптация, както и направа на инвестиции в подобрена агротехника за устойчиво земеделие", заявяват от общността. Според родните но-тилъри тези етапи могат да бъдат финансово подпомогнати чрез интервенции за компенсиране във връзка с доброволно изпълнявани ангажименти, допринасящи за ефективно управление на почвите и ориентирани към резултатите.

Един роден зърннопроизводител, въвел вече тази технология в стопанството си, е Борислав Горанов. Ето какво сподели той пред Агри.БГ:

„Още съм в начална фаза, за втора година сея есенниците. Пробвах и пролетници една година, но за толкова време не мога да направя все още точната съвпоставка. Като разходи със сигурност е много по-изгодно, но трябва да минат поне три години, за да видя дали са по-добри резултатите. 

При соята слънчогледа, пшеницата и ечемика тази година определено са по-добри добивите ми, но при царевицата възникна някакъв проблем и там отчитаме спад.  В момента правим експерименти, за да намерим точната технология. Сега съм оставил и покривни култури на полето да видя какво ще стане, още изчистваме методиката”.

И ред други земеделци разказаха тази година пред Агри.БГ за опита си, рисковете и грешките в прехода към No-till, както и за ползите от него. Специалисти със световен опит, като Кийт Бърнс и Михаил Драганчук изнесоха лекции пред български фермери. „Тази година има засилен интерес и от страна за плодо – и зеленчукопроизводители. Потърсиха ме двама собственици – на 150 дка и 30 дка градини, че искат да се занимават с пермакултури”, подчертава Веселин Спасов, а зърнопроизводителят Владислав Горанов каза за финал: 

"За мен бъдещето е в безоранното земеделие, щади се почвата, контролират се въглеродните емисии…Дали резултатите ще са стабилни и добри, бъдещето ще покаже.  Започнали сме, купили сме техника, няма да се отказваме".