Вече 24 години Митко Самоковски се занимава с производство, преработка и продажби на плодове и зеленчуци. Управлява 20 супермаркета от верига в София. Завършил е Университета по хранителни технологии в Пловдив. Притежава и завод за преработка на замразени зеленчуци във Вакарел. 

Липсата на диалог между фермери и преработватели клати цените

„Познаваме бранша от всяка страна и можем да влезем в обувките и на производител, и на търговец, и на преработвател. Всички си мислим, че чуждата ливада е по-зелена, но не е така. Навсякъде има много тежки проблеми, които се отразяват и върху ценообразуването“, коментира той.

На първо място Самоковски посочва разходите за електроенергия, особено за преработвателите. Другият проблем в бранша е липсата на работна ръка, най-вече в селското стопанство. Третият е вносът. 

„Ние граничим с Турция, която е като Китай в производството на зеленчуци. Системата за мониторинг на входните цени от ЕС не работи при тях. Имат по-добра работна ръка, климатични условия, производство на енергия. Не виждам как нашите производители могат да се конкурират с тях“, казва Самоковски.

На въпроса на Агри.БГ защо производителите се оплакват от ниски изкупни цени, а цената за крайния клиенти е многократно завишена, той отговори, че „това е една легенда“. Надълго и нашироко обясни къде се трупат разходи, които оскъпяват продукцията в магазина. 

„Когато една стока като зеленчук например постъпи в логистичната база, всеки ден дава по 1% фира, тъй като има над 90% водно съдържание. 

Ако стоката не е добре сортирана, могат да се добавят още 20% разход. Например купуваме несортирани чушки директно от български производител и не повече от 10-15% остават за свеж пазар, всичко останало го пращаме за преработка, за да може да изкараме тази цена.

Бюрокрацията също си има цена. Специално ние имаме работа с администрацията на Софийска община, която затваря пазар след пазар. Правят се нефункционални ремонти на пазари. Ограничени са продажбите на зеленчуци в първа и втора зона на Софийска община и то от години, което също е проблем.

Има и артикули, които имат нужда от голямо охлаждане. Например пъпешът идва от полето като акумулираща печка. За да го охладите, е нужно огромно количество енергия, която струва пари. 

Има разход и за разрешителни за продажба. Ако беше толкова лесно, има доста свободни складове и магазини, от които всеки може да се възползва. Освен това има квартали в София, където само един квадратен метър земя струва 1000 евро. Няма как там цената на стоката да е друга“, изрежда предприемачът.

Според него, за да могат производителите да вземат максимална цена за своя труд, трябва да имат бърз достъп до всякакъв вид пазари. Да не зависят от вериги или прекупвачи.

„Освен това трябва да познаваш как функционира търговията и когато отиваш да се договаряш с някоя верига или търговец, да можеш да си отстояваш интересите. Важно е също да имаш много канали за продажба, за да не зависиш от нищо и никого. Ако някой си мисли, че може да е само производител – тоест да си изкара продукцията пред оранжерията и някой ще дойде да му я вземе, той ще му вземе и печалбата“, подчертава Митко Самоковски.