Пазарът на лешници у нас тепърва ще се развива, ето защо отглеждането на лешници има бъдеще. Това каза пред Фермер.БГ Нина Петрова от стопанството на Земеделски проиводител Веселка Кутинчева - Русе, което вече има създадени 1750 дка лешникови насаждения и предстои засаждането на още 800 дка - чрез успешно реализиране на проекти по мярка 121 на Програмата за развитие на селските райони.

Г-жо, Петрова, от колко време се занимавате с отглеждане на лешници?
От две години сме се заели със създаването на лешникови насаждения в област Велико Търново, община Златарица. Тук сме наели земи под аренда и в момента ги обработваме, като вече имаме един успешно реализиран проект по Мярка 121 за модернизиране на стопанството и в момента работим по втори проект по същата мярка върху други площи, които са арендувани в района.

 

Какви са основните трудности, които срещате при изграждането на лешниковата градина?

Най-голямата трудност е това, че земите са наети от общината и в продължение на 15-20 години не са обработвани. Напълно изоставени са. Върху тях съответно има храсти, туфи с такава растителност, дребни дръвчета, разпръснати мозаечно, които ние първо трябва да изчистим и тогава да започнем разораването, за да им придадем добър вид.

[news]


Колко декара са в момента градинитe и колко планирате да бъдат те в следващите години?

Първият ни успешно реализиран проект, по който приключи и окончателното изплащане, е за 1750 дка. Сега работим по втори проект, който е от 800 дка. Трудностите произлизат от това, че се работи в трудно достъпни планински райони, парцелите не са компактни, а са разпръснати. Има парцели с по-голяма площ, има с по-малка, а това води до повече разходи за създаването на тези насаждения. Работи се с тежка техника. Когато стигнем до момента на засаждане е невъзможно навсякъде да се използва техника и затова прилагаме ръчно засаждане.

 

Колко хора работят в стопанството и как се справяте с работната ръка, с работната сила като цяло и с машините?
С няколко души работим постоянно нает персонал, а за съответните ръчни мероприятия, които трябва да направим, ползваме временна работна ръка, в зависимост от това какво е необходимо да се направи. По проекта закупихме за стопанството нова техника – трактори Kioti, които са пригодени за овощарството. Освен тях закупихме и шредери за раздробяване, пръскачки, с които предстои в следващите години пръскането на тези насаждения, култиватори и ремаркета за извозване на продукцията. Това е техника, която обслужва този проект. По втория проект, по който сме кандидатствали, също сме предвидили закупуване на техника, която може да обслужва тази дейност в следващите години, тъй като след създаването следват периодите, в които ние трябва да поддържаме насаждението в добър екологичен вид, за да може след 4-5 години да започнем да прибираме плодовете на нашия труд – реколтата от лешници.

 

Като казахте реколтата, няма как да не попитам има ли пазар на лешниците? Би трябвало да сте направили такова проучване преди да решите да инвестирате в този вид бизнес и къде е този пазар?
Насочихме се към отглеждане на лешници, тъй като в България тази дейност все още не е развита. Работим в планинските райони на Стара планина, искаме да ги облагородим, защото природата на България е прекрасна. Освен това пазарът на лешници е конкурентен пазар, има бъдеще. Все още пазарът в България не е развит. Така, че ние смятаме да се наложим първо на българския пазар, а ако имаме свободни количества или възможности при по-добри цени да реализираме продукция на външен пазар в съседните страни.

Какви са цените на лешниците в момента?
Специално на този етап не сме правили такова проучване, тъй като пазарът непрекъснато се мени. Просто до след няколко години не можем да предвидим с точност какви ще бъдат пазарните цени на този вид. По принцип има търсене на сурови ядки, не само за лешници, а и бадеми и други.

По какъв начин ще се налагате на българския пазар?
Все още това не сме го конкретизирали. Първо трябва да видим дали сортове, които сме заложили наистина ще дадат първите резултати, какви ще бъдат и тогава да планираме конкретно и реализацията на лешниците.

 

С какви сортове работите и как се спряхте на тях?
С консултацията и мнението на специалисти. Сортовете са Римски, Ран трапезунски и Тонда джентиле. Използваме овощен посадъчен материал от лицензирани производители от Шумен и Свищов. До сега това, което сме ползвали като посадъчен материал от тях отговаря на всички изисквания и прихващаемостта на лешниковите фиданки на втората година е много добра.

 

Кога очаквате активно плододаване от първата градина?
А
ктивно плододаване лешниците започват към 4-5-та година, тъй като сме започнали през 2013г. да работим по първия проект засадени фиданки, очакваме това да стане някъде около 2018 г.

 

До каква степен от вашия опит до тук може да кажете, че европейското финансиране и евро фондовете помагат за един европейски бизнес в България да стартира и да се реализира? И ако мислите, че нещо трябва да се промени, какво трябва да е то?
Мога да кажа, че когато един производител е коректен и работи точно по зададения си проект, няма как нещата да не се случат. Друго мое мнение и на мои колеги също, е че МЗХ и ДФЗ се отнасят коректно към всички, които стриктно си спазват изискванията на законодателството и изискванията за реализирането на проекта. Няма как след като се ползват пари за създаването на някаква инвестиция, да няма изисквания. Дали са много или малко, смятам, че след като се финансира даден проект, съответно трябва да се изпълняват някакви условия. Опростяването на процедурите, което виждам в новите наредби за новия програмен период, смята, че е добро. Все пак практиката учи. Надявам се, че специалистите от Министерството и Фонд Земеделие са видели къде са пропуските в предходния период и новите мерки да бъдат в малко по-добър и по-облекчен вид за нас производителите.

 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!