Служебното правителство би трябвало да функционира до създаването на редовен кабинет, но към момента нямаме достатъчно основание да вярваме, че това може да се случи при следващите избори, което означава, че служебният земеделски министър може да трябва да взема и по-дългосрочни решения за сектора. Това заяви анализаторът Николай Вълканов пред БНР.

Европейски пари ще борят бумащината

По думите му министър Бозуков трябва на първо място да обърне внимание на две спешни неща: нормативната рамка по новия програмен период за Общата селскостопанска политика и земеделската част в Плана за възстановяване и устойчивост.

"Към юни месец очакваме да бъдат финализирани на европейско ниво регламентите за новата ОСП, от които в крайна сметка зависят финално нашите решения тук. Много е възможно под ръководството на служебния министър администрацията да трябва да слага тези финални щрихи", коментира експертът.

Въкланов припомни, че става въпрос са около 2 млрд. лева на година, като подчерта, че му се иска да спре да се говори за усвояване на средства, а за инвестиции с придадена стойност.

"Тук е въпросът как ще се подходи от страна на самия служебен министър. Помним, че предишното му амплоа като такъв бе свързано с доста смени в министерството и Държавен фонд "Земеделие", ако това отново се случи, процесите ще бъдат забавени, за добро или за лошо – отговаря самият министър", каза анализаторът.

Над 800 млн. евро са предвидени по Плана за възстановяване за напоителните системи у нас. Вълканов изказа мнение, че опасенията, че тези пари могат да не доведат до търсения ефект, са основателни.

„Малко над 100 млн. евро са предвидени за дигитализация в земеделието, каквото и да означава това. Една модерна дума, зад която много често не стои конкретно съдържание. Според мен има нужда да се преразгледа плана за възстановяване и вътре да бъдат заложени по-мащабни проекти, които няма как да бъдат реализирани в рамките на подпомагането по Програмата за селските райони“, заяви още Вълканов.

Анализаторът коментира, че у нас сякаш изготвяме стратегически документи, само за да оправдаем изискванията от Европа, та да ни даде едни пари, което не звучи логично и стратегическо. „Мисля, че е крайно време да обърнем тази перспектива и да започнем да правим стратегии за начина по който ние искаме да се виждаме след 10-15 години и на базата на това да адаптираме европейските политики“, подчерта Вълканов и допълни:

"Надявам се все пак да не влезем в ситуация на продължаваща отслабена способност на нашата демокрация. Защото в такъв случай се отваря фонд за някакви лични режими. По-добрият вариант при всички случаи е създаването на устойчиво правителство с широка обществена подкрепа, защото България има нужда от това и на тази основа се създава по-стратегическа роля на държавата ни. Моите наблюдения са, че за тези 15 години в Европейския съюз ние сме по-скоро като един статист – не знаем къде искаме да отидем, а така не отиваме никъде“.

На финал анализаторът посъветва земеделският министър "да не гледа с черно-белите очила на тези с мен и тези против мен, а да потърси експертите, включително в самото министерство". На въпрос защо ключовите играчи в скандалите в парламентарната комисия по ревизии бяха от сферата на земеделието, Вълканов отговори, че това се дължи на факта, че в този сектор се изливат най-много средства, но е категоричен: „В България се създаде и като че ли прослойка, която се храни само с усвояването на евросредства. Така че каквото и да излиза като скандали, то трябва да бъде подплатено с доказателства и те да са стабилни“.