Въпреки най-високия бюджет в Европейския съюз за обвързана подкрепа, който България получава, производството на плодове и зеленчуци у нас е далеч под необходимите количества за потребление на вътрешния пазар. Това става ясно от анализ на ИнтелиАгро, който Агри.БГ публикува наскоро

Разговаряме по-подробно с Николай Вълканов. 

Николай Вълканов: Основното, което става ясно от анализа е, че вътрешният пазар на плодове и зеленчуци расте значително, докато родното производство изостава от тази тенденция. Дали това е притеснително е въпрос на гледна точка. Но, ако вземем предвид факта, че през последните7 години сектор “Плодове и зеленчуци” е обявен за приоритетен от страна на държавата и че във всяка една от тези седем години за него са отделяни по 40 млн. евро. Вече си струва да си зададем някакви въпроси. Защо на фона на всички средства, които се отделят и на това, че инвестициите в този сектор са приоритетни и по “Програмата за развитие на селските райони” (ПРСР), резултатите, които имаме са толкова незадоволителни. 

Обвързана подкрепа – ще успеем ли да убедим германците?

Анализът разглежда края на два програмни периода. Голямо впечатление прави това че разполагаме с най-големия бюджет, а в същото време се налага да внасяме плодове и зеленчуци. 

Николай Вълканов: Хубаво е да започнем от парите, които се наливат и да направим една съпоставка защо България внася моркови от Сърбия, която дори не е в ЕС и където субсидията на декар е 10 лв., докато тука е 250 лв. за моркови. Защо се получава така? Дали всичко е въпрос на субсидии и в крайна сметка може би не. Трябва да имаме предвид, че в цялото селско стопанство, зеленчукопроизводството е най-доходоносното направление - то има най-бърз период на възвращаемост на средствата и най-висок марж на печалбата. И това е така в целия свята. Ето защо, да търсим причината в обвързаната подкрепа, не е може би правилният подход. От друга страна пък трябва да помислим, ако имаме някакъв обществен консенсус, а мисля, че имаме - хората търсят все повече българска продукция, това е ясна тенденция, как да постигнем с този финансов капитал, който имаме с тези проценти, които така или иначе е решено да се отделят за сектора по-добри резултати. 

Анализаторът смята, че проблемът е комплексен и на това място веднага може да се направи съпоставка на икономическите показатели между стопанствата. В анализа личи, че в сектор “Плодове и зеленчуци” брутната добавена стойност създадена и на единица площ, и на единица труд, вложен в производството, е между 4 и 10 пъти по-ниска спрямо конкурентни държави. 

По думите на Вълканов това е производствен проблем, който е много дълбок и една част от него, специално в зеленчукопроизводството, се дължи на много сериозна технологична изостаналост. 

Николай Вълканов: Голяма част от държавите, които изобщо са решили да прилагат обвързана подкрепа, я прилагат върху много малък брой култури или за по една култура. 

Пример за това са Испания и Италия, които дават обвързана подкрепа само за домати за преработка. 

Николай Вълканов: И за нищо друго, но въпреки това от там се внасят и плодове, и зеленчуци. Очевидно проблемът ни е в сбърканата политика и в липсата на достатъчно конкурентност в самите стопански предприятия. Тук говорим и за добиви, и за ефективност, за това колко се вади от всяка стотинка, която е вложена в стопанството с единица труд, от декар площ, всъщност доколко ефективно си използваме ресурсите в земеделието. 

В анализа производителността и ефективността на производството са двата много големи проблема, които се открояват, както и технологичната изостаналост. Ако има някакъв проблем по отношение на вноса, той вече би трябвало да се търси на други места - в митниците, в НАП, в икономическа полиция, смята анализаторът и добавя, че вносът е търсен във веригите не само защото е по-евтин. 

Николай Вълканов: Той се търси, защото може да обезпечи като количество и като качество нуждите на пазара. Тук е много важно да се подчертае това, което вече много години се опитваме да го обясним, на това е посветено и нашето събитие InteliFresh, и то е, че за да може да се захранва пазара с количествата, които се търсят, продукцията трябва да отговаря на определени стандарти, на определени изисквания. Тя трябва да може да бъде доставяна ритмично. Няма как един месец да доставим два камиона и на следващия месец, примерно, да нямаме нищо. Имаме голям проблем и в организацията на пазара, в това, че производителите не работят заедно. Че не работят по едни и същи правила, с едни и същи семена, по едни и същи стандарти. Те не планират заедно, така че да могат да излязат заедно на пазара. Ако това се случваше, много по-лесно и много по-бързо можеше да видим едно по-рязко увеличение на българската продукция в магазинната мрежа, а проправяйки си път към вътрешния пазар, това е най-големият стимул за развитие на самото производство.

Какви са препоръките, които Интелиагро извежда за следващия програмен период? 

Николай Вълканов: Вижда се, че обвързаната подкрепа в някакъв смисъл може би изравнява плащанията, там където имаме разлика с други държави-членки. Дори в много направления надхвърляме плащанията на други държави. Също така виждаме, че тя не е панацея, тя не решава всички въпроси. Още от 2014-а, когато се заговори за обвързана подкрепа и за това на какъв принцип и за какви култури ще се дава, тогава много настоявахме да се направи обстоен анализ и в крайна сметка държавата да каже къде бихме могли да постигнем траен ефект.

Знаете, че обвързаната подкрепа беше едно изключение, което се направи за новите държави-членки. През следващия програмен период трябваше дори да изчезне напълно, а по чисто политически причини тя бе задържана. Сега се спори по процента на обвързана подкрепа, който трябва да могат държавите-членки да отделят при желание от тяхна страна. Но трябва да е ясно, че тази подкрепа е морално остаряла и всички икономически анализи показват нейната неефективност.

Тя ще приключи в някакъв момент. И тук големият въпрос пред нас като държава е как да създадем трайно производство с помощта на тези средства, с които временно разполагаме. Защото, ако след 2030 г., примерно, обвързаната подкрепа отпадне, това означава ли, че напълно ще изчезне зеленчукопроизводството или някакви направления от него, понеже досега са били на изкуствено дишане само заради обвързаната подкрепа.

Какво сме постигнали с това? Не трябва ли да мислим как да създаваме по-голям брой жизнеспособни и устойчиви стопанства, които да могат да печелят от пазара, от това, че произвеждат качествена продукция в достатъчно големи количества, че могат да захранват и директни доставки, и търговски вериги, че могат да мислят и за износ, ако щете. Отколкото да имаме постоянно едно производство на изкуствено дишане и в крайна сметка, виждате, че когато става един проблем, както е в настоящата година, форсмажорно обстоятелство, изведнъж се оказва, че ние не можем да произведем достатъчно в някои конкретни направления, за да се изхраним. 

Николай Вълканов: Сушата нямаше да е такъв проблем, ако ние си бяхме уредили напояването. Градушките нямаше да са такъв проблем, ако имаше изискване там, където района е рисков от градушки, градините, които се правят с публични средства, да бъдат защитени с локална противоградна защита. 

По думите на Вълканов, няма как стопанствата ни да постигнат оптимален резултата, когато обществен ресурс се разходва във всички възможни направления. 

Николай Вълканов: Това се вижда много добре и в резултатите в анализа. Давахме пари за тикви, давахме пари за грах, за дини, за пъпеши и т.н. Къде са ни резултатите?

Ако ще се разходва публичен ресурс, за подкрепа на плодове и зеленчуци, нека той да бъде обвързан с чисто инвестиционни мерки. С мерки, които са обособени в отделна схема, отделна програма, която е за плодове и зеленчуци. Това нещо го направи Румъния през 2014-а година, като направи подпрограма за плодове и зеленчуци. И резултатите там са по-различни. По този начин не се конкурират проекти, които са между зърнопроизводството, да кажем, и млекопроизводство и т.н. 

Ако вместо 40 млн. евро да изтичат всяка година, защото буквално изтекоха, всяка година, се насочваха към инвестиции, ако те се насочваха към създаването на овощни градини с нови, модерни сортове за пресен пазар, с по-интензивни технологии на отглеждане, с подобряване на заготовката, с подобряване на пакетажа, с подобряване на съхранението, с подобряване на механизацията при прибирането на зеленчуците, така че да се навакса тази технологична изостаналост и то без да се слагат фокуси върху отделни направления, да кажем тиквички или грозде. Който вижда пазар пред своята продукция и който знае как да инвестира, така че да го направи по-конкурентно, да има тази възможност. 

Това в момента би трябвало да се гради в стратегическия план, който се разисква на тематична работна група. По думите на анализатора в този план трябва да залегнат определени мерки, с които да се постигнат целите на страната ни в сектора на земеделието. 

Николай Вълканов: Какви са нашите цели, не е ясно на ниво държава. Защото много често българската държава си поставя за цел да подпомогне 2000 производителя, но това не е цел само по себе си. Цел е да задоволим степента на задоволяване с даден продукт от 50 на 60%; да увеличим износа от 3000 тона череши на 13 000 тона. Това са цели. Не може да бъде цел да дадем пари на 2000 човека. Хубаво, дадохме им пари и какво от това?

Целият проблем е, че се тръгва с краткосрочната идея да се обезпечи определена подкрепа, отколкото с дългосрочно мислене и планиране да се реши какво да остане след нас. Защото в крайна сметка, цикълът на вземане на решения е сравнително кратък, но ефектите от тези решения са трайни. И да не се окаже така че ние вече 14-15 години сме без особени резултати и когато парите за земеделие намалеят, защото това е един постоянен публичен дебат в ЕС, ние просто ще сме профукали и времето, и средствата, с които сме разполагали. Защото истината е, че България в много направления продължава да изостава. И ще ви покажа какво сме постигнали като сектор за последните 12-13 години. Ако се вижда някакъв особен прогрес от 2009-а до 2019-а година, аз не виждам. 

Вълканов счита, че е необходимо да се заложат реални показатели.  

Николай Вълканов: Ние трябва да имаме не 5, не 10, не 15 000 стопанства, които да са жизнеспособни в отрасъла. Ние трябва да имаме 50 000 стопанства. Само така можем да имаме и жизнени селски райони, може да имаме малки и средни стопанства и по-голямо производство, което да задоволява търсенето на българска продукция. Трябва да се постави акцент върху това да имаме повече, по-устойчиви стопанства, които да произвеждат повече и по-качествена продукция, която да достига както българския пазар, така и да се изнася. 

Да, но тук идва моментът, че има много големи, окрупнени стопанства. Тогава липсата на земя оправдание ли е?

Николай Вълканов: Този проблем, според мен, ще се изостри още повече във времето. И той е чисто исторически. Има различни периоди, в които се изостря и после трябва да се търси някакво решение на този въпрос. Да, свръх концентрирано е ползването на земя в България, да, това може да бъде потенциален проблем и държавата трябва да мисли как би могла да се справи с него. И тук, между другото, едно от големите разочарования от дебатите, които са в Брюксел по отношение на новата ОСП, за таваните на плащанията. Стана ясно, че няма да има ефективни тавани до 2030 г., което означава, че тези процеси на свръх окрупняване ще продължат. И това е в огромно противоречие със самата селскостопанска политика на Брюксел, която в крайна сметка иска да има семейно фермерство, да има биологично производство, да има жизнени селски райони. Това няма как да стане по този начин. За съжаление, новата ОСП съвпадна по време със сериозен политически цикъл и в Брюксел, и в големите държави-членки. И в крайна сметка тя беше изтъргувана между различни интереси.

Според Вълканов именно амбициозните заявки в началото на процесите на дебатите преди няколко години сега вече не се виждат. Според него така личи границата между различните проблеми, с които се борим в Западна и Източна Европа. И в крайна сметка е важно колко гъвкава е една държава, за да използва ситуацията на Стария континент стратегически в своя полза. Въпреки това има оптимизъм. 

Николай Вълканов: Моите наблюдения са, че имаме все по-добри стопанства във всички направления на отрасъла и те могат да служат за пример. Виждаме все повече българска продукция в търговските вериги и това не е благодарение на държавата, това е благодарение на изцяло на усилията на частния сектор, който продължава да търси варианти как да оцелее. Хубавото е тези примери да бъдат мултиплицирани. И другото хубаво нещо, което трябва да се стимулира може би по някакъв начин, но то така или иначе ще дойде вероятно и само, е около по-големите стопанства, които работят добре и вече са изградили вече някакви дълготрайни пазарни отношения с големи търговски партньори, по-малките стопанства да бъдат обединени около тях на принципите на работата. Да се работи по едни стандарти, с едни сортове, с едни семена. Да се поддържа еднакво качество, така че да могат да се уплътняват партидите, когато има нужда, да се увеличават и постепенно всички да вдигнат нивото. 

Следете темата и на cap4us.agri.bg