Застраховането е доброволен процес и застрахователите могат да бъдат от полза дотолкова, доколкото могат да предложат атрактивни цени на съответните клиенти, които искат да се застраховат. Проблемите са други. Това каза изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) Николай Каварджиклиев по време на заседание на Комисията по земеделие. 

Приемът по COVID помощта е отворен, вижте указанията

От години застраховането в сектор земеделие е болна тема за бранша. Може ли обаче нещо да се направи?

“Проблемът е, че големите арендатори си разпределят риска и понеже сумите, които трябва да бъдат платени по застраховки, са огромни, предпочитат да не ги плащат, защото след това знаят, че могат да вият на гърба на държавата и да искат парите оттам.

Другият проблем се крие в общите условия по тези застраховки. Много от земеделските производители не ги правят точно заради орязани общи условия, които им се предлагат. Специално за градушките, от години върви идея да се направи специален фонд, който да бъде задължителен”, обясни Каварджиклиев.

Относно този фонд изпълнителният директор на ДФЗ има големи притеснение.

“Застрахователният сектор категорично не е на едно мнение по този въпрос. Тук се опасявам, че ако се вземе решение този тип застраховка да стане задължителна, тя ще се превърне горе-долу в същия фарс като гражданската отговорност на автомобилите. Ще влязат определени играчи с много дъмпингови цени и накрая клиента отново няма да е доволен. Регулацията на този тип сегмент е много трудна и много сложна. Така че това е един омагьосан кръг”, разясни Каварджиклиев и отново припомни, че застраховането е доброволен акт.

“Ако този пазар е атрактивен за клиентите, те ще го правят. Ако е атрактивен за застрахователите, те ще го правят. Последните години определено не е. Все по-малко застрахователи имат желание да правят каквито и да е земеделски застраховки по една обективна причина и тя се нарича климатични промени.

Статистиката е ужасяваща на тема застраховки последните 7 години, знам я наизуст тъй като това ми е била работата последните 25 години”, заключи Каварджиклиев.

От своя страна земеделският министър Иван Иванов обясни, че проблемът е, че земеделските производители имат лоша практика със застраховките и отказа от застраховане на продукцията им.

Иван Иванов посочи, че е възможно ресорното ведомство да направи среща със застрахователния бранш и да играе ролята на посредник, за да се опита да договори по-добри условия. За това говореше и предшественикът му - проф. Христо Бозуков, но така и не се стигна до това. 

От отговора на министър Иванов към депутатите стана ясно и друго - към момента държавата не е подготвила превантивни мерки и схеми за подпомагане, нито ангажимент за застраховане, при евентуални последствия от градушка и други природни бедствия.