Никак обнадеждаващо не звучи фактът, че един от най-добрите примери в месодайното ни говедовъдство – Николай Димов, разпродава чистокръвните си животни. И въпреки силния емоционален момент, той е категоричен, че няма да ги ликвидира на 100 процента.

Гласувайте: Нужни ли са повече пари по Ковид мярката и de minimis?

„Отглеждам животни от дете. Много ми е трудно и тежко изживявам това, което правя в момента. Създал съм елитни стада от месодайни животни. Причината да ги обявя за разпродажба е кризисната ситуация в сектора. От миналата година работя на загуба, особено животните, които са в угояване“, споделя Димов в ефира на Bloomberg TV.

По негови изчисления на ден генерира загуби от 3-4 хиляди лева, или около 100-120 хиляди лева на месец. Влияние оказват предимно увеличените цени на фуражи, ток и горива. „Може би наполовина ще мога да възстановя инвестицията, която съм вложил в тези елитни стада“, смята животновъдът.

Сметките показват, че изкупните цени са изключително ниски в сравнение с разходите за производство. В момента живо тегло угоени животни се продава на 4 лв./кг, а разходът, за да се постигне това, е от порядъка на 8-9 лв./кг.

Димов е успявал да реализира и в Гърция, но място за сравнение с южната ни съседка няма, където подпомагането е в пъти по-голямо. 

„Гърците изкупуват малки и угоени телета, като следва период на задържане от 4-5 месеца. На трупно тегло получават допълнително по 2 евро/кг от държавата. Ние такава помощ нямаме, затова не можем да им бъдем конкурентоспособни“, казва животновъдът от Ямболско.

Неговата база няма аналог у нас, като той ще продължи да ползва една част от нея, а за другата има кандидати, които проявят интерес да закупят съоръженията. Синът му е ангажиран пряко с растениевъдството и едва ли ще има възможност да се занимава и с животните.

Въпреки че месото по магазините поскъпва, изкупните цени на животните не мърдат. Разминаването на изкупни цени и разходите за отглеждане е двойно.

„Преработвателите винаги са от по-добрата страна. Вземат ни животните на безценица, а ние сме принудени да ги продаваме. Когато като едно животно е угоено и достигне 600-700 кг, трябва да бъде продадено – това му е силата. Колкото повече го гледаме, толкова повече губим“, казва Димов.

Елитните месодайни ферми като неговата не са малко у нас. По негови наблюдения през последните няколко години генофондът вървеше към подобрение, но, за съжаление, започна да се разпада. Много от неговите колеги или намаляват стадата, или вече се замислят да ликвидират на 100%.