Фирма „Братя Алексиеви“ е основана през 2000 г. от потомствените земеделци и братя Алекси и Генчо Алексиеви. По техните стъпки вървят и синовете на Алекси - Иван и Николай. Фамилията обработва 31 000 дка земя в землищата на селата Красен, Изворово, Росица, Росен, Житен, Добрин, Благовец, Житен, Сноп, Градини и Краище.  
Основните култури, които фамилията отглежда са пшеница, рапица, слънчоглед и царевица. Изградена е модерна база с високотехнологичен машинен парк. 
С производството се занимава Николай Алексиев, с който разговаряме за субсидиите, проблемите с очертаването на слоя и каква реколта се чака тази година. 
 
- Какво спечели българското земеделие за 10 години в ЕС?
- Спечели много програми, които помогнаха на българското земеделие. Ние имаме осем проекта по европейски програми. Много машини се накупиха, построиха се преработвателни и прекупвателни предприятия, работилници, складови бази. Това всичко е благодарение на европейското финансиране.
 
Другото, което българското земеделие спечели е, че навлязоха доста нови технологии, нови семена, торове. Общо взето, обменът на стоки, както е замислен в ЕС, се пренесе и в България. Това са ползите, но има и негативи. Те са за сектори като „Овощарство“ и „Зеленчукопроизводство“.
 
Тези отрасли не можаха да се развият и да станат конкурентни на европейския пазар. При нас в зърнопроизводството нещата са доста по-добре, в сравнение с овощарството и зеленчукопроизводството. Там липсва и преработвателна промишленост, което е много важно за такова производство. Има някакво преработване на продукция, но не е така, както трябва да бъде в една нормална държава. 
 
 
- Вярно ли е, че са свършили златните години на зърнопроизводството? 
- Ние с всяка година отбелязваме някакъв напредък. Не съм разбрал, че свършват златните години на зърнопроизводството. Получава се цикличност в цените на пазарите – ту се търси някаква стока, после пък се случва абсолютен застой на пазара…
 
Говори се за свръхпроизводство на зърно в ЕС и може би оттам се правят такива изводи. По-скоро ще се претърпи катаклизъм, когато свърши субсидирането, както се говори за през 2020 г.
 
Тогава може би ще претърпим сътресения, но се надявам все пак всичко да е наред. Хората се научиха да работят както трябва, вече има доста фирми, които предлагат торове, семена, препарати, консултират на място. Мисля, че земеделието ни се развива.
 
- Каква трябва да е новата ОСП?
- Директните плащания трябва да се обвържат с производството. Плащанията на площ не се разпределят правилно. Трябва да се обвържат с произведената продукция и с нейното качество. За мен така е най-справедливо. 
 
- Т.е. според Вас трябва да има субсидии?
- Да, поне още няколко години. 
 
- Има мнение, че по този начин се изкривява бизнеса.
- Може би се има предвид, че част от субсидиите отиват в собствениците на земя под формата на аренда. Това е вярно наистина, но сами си го поставяме като проблем. 
 
 
- Как върви пролетната кампания във Вашия район?
- Колегите започнаха вече да сеят, но ние сме в изчакване, защото е доста студено. Сутрин е около 0 или минус 1 -2 градуса, а през деня става топло и такива амплитуди не са благоприятни за растенията,  за тях е голям стрес. Насяхме 1000 дка и спряхме засега. 
 
- Очаквате ли добра реколта тази година?
- Април месец не е валяло въобще. Сега казват, че на Великден ще вали. Дано стане така. Иначе есенниците имат потенциал.  Досега не сме имали толкова много сняг през зимата и засега есенниците са добре.  Ако има дъжд, ще е добра реколтата. 
 
- Застраховате ли продукцията си?
- Основно рапица и малко пшеница. Мисля, че компаниите са гъвкави. Ние застраховаме от доста време, за нас условията са добри, стига да ги договориш от самото начало. 
 
- Имате ли проблеми с очертаването на слоя?
- На 20 април ще се сблъскам с тази работа, тогава ми е датата. Всяка година има някаква аномалия. Миналата също имаше проблеми – едно и също е всяка година – софтуера, програмата, правното основание и т.н. Не е имало година всичко да мине гладко и както трябва. 
 
- А ако това ставаше онлайн?
- Със сигурност ще е по-добре. Най-малкото ще може да се прави в свободно време, да не се ангажираш с конкретни дни и да си губиш времето в чакане.
 
Като се отиде там, освен всичко друго, много компютри са навързани на един сървър, и ако се включи някоя голяма фирма от Разград, примерно, и очертава много,това натоварва сървърите. Тогава компютрите в Генерал Тошево започват да забиват и започва чакането. Това е проблем. Или става много бавно, или изобщо не става. 
 
 
- Какви марки машини използвате в стопанството си?
- Прибиращата техника е само CLAAS. Имаме 6 големи комбайна. Големите трактори са John Deere – те са пет – от 260 до 370 к.с. Сеялката за есенниците е Vaderstad, сеялката за пролетниците е Amazone. Торачките също са Amazone. Малките трактори са по-разноцветни – New Holland, Case IH, и „Беларус“. 
 
- С какви семена работите?
- Най-много ни е пшеницата. Тя е на Limagrain. Рапицата основно е „Рапул“, има и Limagrain. При пролетниците – слънчогледа и царевицата ни са основно Pioneer.
За растителна защита използваме  Bayer, „Адама груп“. Някои продукти ги предпочитаме заради цената, други заради качеството. Нямаме конкретна фирма, от която да взимаме всичко.