Политическите страсти през последните дни и седмици изтикаха проблемите на земеделските стопани на заден план. Дори самите политици и кандидат-депутати оставиха щекотливата тема „земеделие“ почти незасегната или дискутираха само удобни и строго регламентирани от Европа казуси без конкретика, пренесена на българска почва. 

Анкета: Какви са средните Ви добиви от слънчоглед за 2022 г.?

А самите земеделци запретнаха ръкави и пак са по полетата. Кампания е! Отново в Добруджа се сее пшеница, която да осигури новата реколта и препитанието догодина. Близо 1 300 000 дка със златно жито се очаква да отгледат зърнопроизводителите от региона през следващите 9 месеца. Успоредно с това върви последната жътва – тази на царевицата. Комбайните трупат зърното по складове и бази в очакване на пазар. 

„Слънчогледът, царевицата и пшеницата стоят. Има много стока по базите, парите свършват. Какви ще са алтернативите?“, питат стопанините от Добричко.

Този въпрос беше зададен от добруджанци още по време на протестите в средата на септември, организирани от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Задават го и сега, но отговори няма. Дори в предизборните си обещания политиците заобикаляха най-важния въпрос, а именно: Какво се случва в сектор „Земеделие“? Защо е оставен на произвола на съдбата? Държавата нехае.

„Протестирахме. Не може да произвеждаме като членове на ЕС при страшно големи изисквания. Това не е пазарна икономика, да поставяш производители в неравностойна позиция“, категорични са от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Украинското зърно влиза, остава тук и от него се добива продукт със съмнително качество.

„Много анализи се направиха на украинската стока , която по нищо не може да се доближи до качеството на нашето зърно – и на пшеницата, и на слънчогледа, и на царевицата, и на рапицата“, обясняват фермерите от Добруджа. Едно е ясно – производителите са поставени под силния натиск от пазара, ударът на който не могат да понесат сами. Това е в правомощията на държава. А тя отново нехае. 

Производството на зърно в момента е скъпо, многократно по-скъпо. Торовете са с около 500 % нагоре, горивата – с около 100 %, семената – с около 20 %, показват изчисленията на фермерите. За разходите в една земеделска база почти не се говори – като се започне от ел.енергията и се стигне до заплатите на работещите. За инвестиции и развитие отдавна не става дума.

По-скоро иде реч за оцеляване, и то не само на земеделските производители. Кризата в сектора засяга всички нас - и политици, и гласоподаватели.

Светлина в тунела не се вижда – и буквално, и преносно. А идва зима, която „обещава“ студ, недоимък, дори глад …