Тодор Джиков е производител на картофи и член на УС на Националната асоциация на картофопроизводителите в България (НАК). В асоциацията към момента членуват 280 земеделски производители, основно от планински и полупланински райони. Джиков отглежда картофи на площ от 280 дка в района на община Ихтиман. Липсата на сдружения на производители е един от основните проблеми в сектор Плодове и зеленчуци, заяви в интервю за Фермер.БГ Тодор Джиков.

 

Г-н Джиков, акцент в новата ПРСР 2014-2020 г. ще са малките стопанства. Това ще помогне ли на картофопроизводителите?
Тежка и трудна е работата в сектора на производството на картофи. При нас размерите на стопанствата са по-различни – стопанство от 100-200 дка е по-скоро средно и дори голямо стопанство.

 

Ако се увеличи произведената продукция от плодове и зеленчуци, ще имате ли пазари?
Само за последната година от съседните на България страни – Македония, Турция и Гърция, са внесени 240 000 т. плодове и зеленчуци. От една страна, производството на плодове и зеленчуци имат две сериозни предимства – те са т.нар. добър принаден продукт и също така в това производство се ангажира доста работна ръка – особено в планинските и полупранинските райони. Затова, смятам, че правителството трябва да обърне сериозно внимание на възстановяване на сектор Плодове и зеленчуци. Знае се как се развивал секторът допреди 25 години и колко силен е бил износът на български плодове и зеленчуци в цяла Европа.

 

Един от проблемите на картофопроизводителите е невъзможността да се реализира на пазара продукцията им. Преодолим ли е и как този проблем?
Истината е, че и при картофите има доста нерегламентиран внос, макар че става въпрос за продукция от страни от ЕС, което реално не се води внос, а движение на стоки в рамките на Общността. Начинът на организация на работа и на подкрепа в другите европейски страни са факторът, който определя ситуацията в България по отношение на картофопроизводството. Сериозните субсидии, които получават колегите в другите страни, правят себестойността на тяхната продукция достатъчно ниска, което пък им позволява да продават картофи на по-ниска цена. В същото време скритият нерегламентиран внос за избягване на данъци допълнително нанася удари на мен и колегите, затруднявайки максимално продажбите ни.

 

Как виждате реализацията на българските плодове и зеленчуци на българските пазари? Водили ли сте разговори с търговски вериги?
При сегашните обстоятелства е трудно. Според мен, най-големият ни проблем е, че липсват сдруженията на производители. Сам човек не би могъл да се справи, тоест един производител няма как да направи склад, например, в който да организира пакетаж на продукцията и да осигури доставка на краен продукт до търговската верига. За мен решението е в това държавата да подпомогне финансово земеделските производители в сектор Плодове и зеленчуци, подтиквайки ги да се сдружават. Ако производителите са обединени е възможно с финансова подкрепа от държават да се създадат хранилища, в които да се организира подготовката и пакетирането на продукцията, а и продукцията ще може да се съхранява по-дълго време.

 

Вие, производителите, имате ли желание да се сдружавате?
Това е борбата, включително и на браншовите организации. В интерес на истината, все повече производители изразяват желание в тази насока. Склонен съм да вярвам, че при правилна политика, относно създаването и развитието на организации на производители, много колеги ще разберат ползавата от сдружаването. В противен случай нямаме шанс да се преборим с кооперативите, които успешно работят и се развиват в съседните на България държави.

 

Проблем при производството на картофи е и липсата на вода за напояване.
Вярно е, че това е сред основните ни проблеми. По-страшното е мълчанието по темата за водата за напояване в зеленчукопроизводството изобщо. Сектор Плодове и зеленчуци, а и половината от маслодайните култури в България без вода са обречени. Имайки предвид тенденцията към засушаване в световен мащаб, бъдещето на производството на плодове и зеленчуци е сериозно застрашено, ако много спешно не се предприемат реални действия за възстановяване на напоителната инфраструктура.

 

 

Интервю на Ваня КЮРЧЕВА, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!