Тази година беше особено трудна за зърнопроизводителите, не само заради вноса на украинско зърно, но и заради неприятелите на полето. Кошмарът с ливадната пеперуда, който първо започна в Добруджа, възпрепятства работата на много производители и смъкна добивите значително.

Костадин Костадинов за БАБХ: Който не работи, да си ходи

Неприятелят плъзна и по овощни градини, трайни насаждания, лозя и дори по домовете на хората. Овладяна ли е ситуацията и справиха ли се производителите? 

Северозападна България

"Ливадната пеперуда излезе и се намножи масово в Добруджа тази година. Колегите алармираха доста навреме за проблема. Мерките, които се взеха бяха много закъснели. Аз смятам, че нашествието ще продължи и догодина, ако се създадат условия. Колкото до това, дали я е имало или я е нямало - в Северозападна България имаше от преди години. Ако сте ходили натам, сте виждали инвазията върху чемширите. Мисля, че тук държавата трябва да изиграе своята решаваща роля, защото това са неща, които са свързани с определени разрешителни режими. И ако тя не реагира своевременно, всичко би било безсмислено. Не знаем дали догодина ще бъде или по-догодина. Ето тук е проблемът. Елементът на предвидимост, защото фермерите не могат да бъдат всичко. Те са и финансисти, и метеоролози, и инженери, и понякога изтървават края на процесите и това води до проблеми за нас самите", каза Александър Александров, зърнопроизводител от Видинско.

Югоизточна България

"В нашия регион имаше проблеми с ливадната пеперуда. Дали годината е странна, дали липсата на препарати в последните няколко години доведе до това... Но наистина проблемът е много сериозен. Тази година, ако проблемът беше по-локален, не знам догодина какво ще се случи. Ние, като асоциация, се борим за някаква дерогация на системен инсектицид, защото без него сме свършени. При положение, че можеш да пръскаш с инсектицид само вечер и нямаш право на системен такъв, цялото пръскане се обезсмисля. Ако пръскаш вечер, трябва да го правиш със системен инсектицид и през деня, когато насекомите са активни, те да могат да поемат този инсектицид и да има ефект върху тях. При положение, че пръскаш само с контактен и вечер тези неприятели ги няма, ефектът е нулев", обясни Илия Проданов, зърнопроизводител от Бургаско.

Югоизточна България

"В нашето стопанство нямахме, но чух от доста наши колеги, че имаха сериозни проблеми с нападението от ливадната пеперуда по слънчогледа. На места имаше дори унищожени полета на 100% със слънчоглед. Що се отнася до проблемите с неприятелите, ние ги имаме всяка година. 

Особено сериозен е проблемът с неприятелите при рапицата. Уважавам колегите пчелари, тъй като, ако тях ги няма и нас ни няма. Но заради тях забраниха изключително много продукти за растителна защита, които за нас бяха жизненоважни за отглеждането на рапица. В крайна сметка е изключително трудно да се отгледа рапицата, да се изкарат нормални добиви. За което наистина не искам да изглежда, че обвинявам колегите пчелари, но смятам, че трябва да се намери някакво компромисно решение от двете страни", добавя Александър Сотиров, зърнопроизводител от Айтос.

Северна България

"Мечката като играе в комшията, няма как да не сме съпричастни с колегите. Тук малко обвинение към държавата, че трябват по-бързи и по-адекватни решения. Говорим за национална отговорност как да се обезпечи производство, в което са вложени милиони. Милиони, от които гарантираме на държавата и доходи. НАЗ работи много силно по темата. Имаме нещо като процес, който евентуално би се случил, но всичко е на теория все още. Имаме проблеми с други неприятели, които са традиционни за нашите региони. Искаме дерограция на обеззаразители, които са жизненоважни. В тези сложни време, с тези високи себестойности и изключително високи цени на всички консумативи, а и с неоправдано високата рента, ако нямаме инструменти, няма да можем да се възпроизведем, а пък как ли е възможно да говорим и за добавена стойност?", заключи Димитър Мачуганов, зърнопроизводител от Ловешко.
 

Вижте повече във видеото.