Макар днес лозарите да празнуват своя професионален празник, проблемите им не стихват, а за част от тях изкореняването на лозята за съжаление е единствен изход от безпрецедентната криза, в която се намират.

Всичко за Кампания 2023 

За коментар потърсихме Цън Цон, български предприемач с китайски корени, който допреди няколко години събираше грозде от 4 000 дка лозя в Ломския край, а днес след изкореняване на голяма част от насажденията, стопанисва под 2 000 дка. Компанията му членува в Националното сдружение на българските лозари - най-голямата организация на лозари в България. 

Не е ясно как ще се развива секторът в бъдеще, тъй като има много проблеми, по които гроздопроизводителите се опитват да комуникират с Министерството на земеделието.

Неяснотите в сектора не са малко, само през миналата година имаше 4 протеста на лозарите в цялата страна, тази година също вече имаше протест, организиран съвместно със сектор Плодове и зеленчуци. Очевидно проблемите продължават, вероятно ще има още протести през тази година, коментира Цън Цон за Агри.БГ.

Според него трудностите в България в лозарство са идентични с тези в целия свят. „За да съм коректен трябва да кажа, че дори Франция, която е един от най-големите производители на грозде и вино в света, също има проблеми, като един от тях е свръхпроизводството. Там изтеглят излишните количества вино и ги правят на промишлен спирт за фармацевтични и козметични продукти.

В Бордо над 1/4 от лозарите искат напълно да прекратят своята дейност и да изкоренят лозята си. В България този проблем също съществува. Годишно у нас се изкореняват около 40 000 – 50 000 лозя. Разликата е, че тук трудностите се трупат, докато не фалират 90% от производителите в дадения бранш", разказва предприемачът.

Във Франция като видят, че има такъв проблем – веднага се създава кризисна група, държавата събира заинтересованите лозари и им дава конкретни предложения за диверсификацията на дейността. Има също така техническа и финансова подкрепа към тези производители, съветници от министерството влизат в контакт с тях, да видят от какво имат нужда. 

 

Цън Цон: У нас трудностите се трупат, докато не фалират 90% от производителите в дадения бранш.

 

„Тук не знаем дали ще има мерки за свръхпроизводството на грозде, какво ще се прави в бъдеще, дори няма идея какво ще се случва в лозарството за няколко години напред.

Липсва актуален лозарски регистър, това е всеизвестен проблем. Декарите в сегашния лозарски регистър не отговарят на реалните площи. Разликата е в пъти“, смята младият бизнесмен.

Според него нямаме и актуални технологични карти, по която да се определя кой бранш какви разходи прави. „Говорим за реални разходи, за да може, когато се разпределят някакви помощи, те да се разпределят справедливо. Това е проблемът в България с лозарството, но и с другите подотрасли, където всеки протестира – животновъди, овощари, зеленчукопроизводители и други“, уточнява Цон.  

Няма яснота за агроекологичните изисквания

През миналата година лозарите са получили на два пъти подпомагане по 80 лв./дка заради войната в Украйна, като не знаят дали през 2023 г. отново ще има подобни помощи, макар министърът да е обещал, става ясно от думите на Цън Цон.

През 2022 г. имаше и COVID помощ, но за тази година не е реалистично да се очаква подобно нещо. Освен това производителите в бранша получават подпомагане за единица площ, което е буквално символично, защото разходите по лозята не може да се сравняват с полските култури.

За трайните насаждения разходите са огромни, има много ръчен труд, ползват се много препарати.

„За агроекологията не знаем какви ще са изискванията, но ако са прекалено големи, вероятно много лозари не биха се възползвали, защото няма логика да изхарчиш 400 - 500 лв./дка, за да получиш 20 лв./дка.

Няма как в такива времена кой да прави това нещо“, казва още той.  Исканията на бранша към министерството са добре известни, там са проведени миналата година над 30 срещи, но без ефект, отчита лозарят. 

Потреблението на вино се сви навсякъде, ограниченията в COVID пандемията бяха сериозни, нямаше консумация, транспортът и изобщо логистиката по цял свят страдаше. В Китай също имаше огромен период, когато бяха затворени някой от големите градове. В началото на пандемията транспортът поскъпна 10 пъти в сравнение с 2018 година, така че отражението е негативно във всички браншове без единици. 

Заради нерагламентиран внос: От чуждо грозде правим "българско" вино

„В крайна сметка това е животът и рискът, който поема човек, когато прави бизнес. Проблемът в България винаги е, че производителите на каквото и да е, нямат защита.

В някой държави, по време на гроздобер не е позволен вносът на чуждо грозде и да влияе на цените. Това са неща, които подпомагат производителите“, споделя Цон. От години при нас се прави нерегламентиран внос на грозде от съседни държави, които не членуват в ЕС. Става дума за качествени продукти, но на изключително ниски цени.

След влизането им във винарните, оттам излиза „българско вино от българско грозде“. Това е един огромен проблем, на който също не се вижда решение, макар да е говорено много по темата.

За Цън Цон и неговото семейство лозарството е бизнес, в началото са стопанисвали 4 000 дка лозя, сега те се разпростират на по-малко от 2 000 дка и изкореняването ще продължи, ако няма адекватна политика. „Това за нас не е огромна драма, дразни ни, но имаме и други бизнеси. Но какво става с десетките хиляди малки производители с малко лозя, които отдават на тях целия си живот, това са учили и това им харесва. Това е големия проблем“, казва той.  

Поради липсата на яснота не са се впуснали в нови земеделски начинания, а освободените територии от лозята се дават под наем.