„Технологията на отглеждане на спанака е позволила там да има татул. Установихме, че освен татул има и други примеси, които не са отровни“, обясни изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Дамян Илиев за бТВ.
 
Методът на събиране на спанака допуска вземането на татул по погрешка, но при пакетирането той трябва да се отстрани. Проблемът с констатираното нарушение е, че мястото на пакетиране не е регистрирано, затова то не е включено в програмата за контрол на БАБХ.
 
„Ние подреждаме производителите по рискови фактори. Някои подлежат по-често на контрол, други – по-рядко,“ коментира изпълнителният директор. 
 
На въпроса за зачестилите случаи на птичи грип д-р Илиев отговори следното: „Историята на птичия грип през последните години ни навежда на мисълта, че ние не вземаме необходимите мерки, за да се пазим от него. Говоря за фермерите. Затова бяха и протестите пред агенцията. Защото ние искаме да се затегнат мерките, така че ако влезе птичи грип в една ферма, поне да не излезе оттам и да зарази други“.
 
Чумата по дребните животни в Странджа, където бяха открити 7 огнища, също е наболял проблем, който д-р Илиев коментира по следния начин: „Доказването и мерките, които се вземат при чумата по дребните животни, са разписани в правилата на Световната здравна организация. И те са следните – при установяване на вирус на чума по дребните, не се търси клиника за болните или патология за аутопсия. Мерките се вземат сега и веднага“.
 
БАБХ продължава надзора върху дребните преживни животни, като проби се вземат вече и на територията на Хасковска област.
 
„Взети са близо 40 хиляди проби от овце, за да можем да докажем на нашите търговски партньори, че заболяването е ликвидирано. Само пробовземането струва над 1 милион лева. Това разширение на зоните, които са забранени за търговия, е много сериозна санкция за страната. Ние през цялото време се опасяваме тя да не се разширява. А такава опасност винаги съществува“, категоричен е изпълнителният директор.