Неблагоприятните за растежа и развитието на растенията изменения в условията на външната среда водят към нарушаване обмяната на веществата на растенията, а оттам - към съответно специфично болестно състояние.

Не паразитни повреди по растенията се причиняват от недостига или излишъка на хранителни вещества в почвата, неблагоприятното въздействие на отрицателните и положителните почвени и въздушни температури, недостига или излишъка на влага, недостига или излишъка на светлина, недостига на кислород и наличността на отровни примеси във въздуха и почвата, механични повреди, химични средства за борба с болестите и неприятелите по растенията и др.

За нормалното протичане на растежа и развитието растенията се нуждаят от хранителни вещества, вода, въздух, топлина и др. Недостигът или излишъкът на хранителни елементи в почвата води до нарушаване на физиологичните процеси в растението, до подтискане на растежа му.

Неблагоприятните температурни условия също влияят върху настъпването на патологичните процеси. Влиянието се изразява в промяна на колоидното състояние на протоплазмата. При ниски температури протоплазмата може да замръзне, при което клетките се обезводняват и се свиват. Водата преминава в междуклетъчните пространства, образуват се кристалчета, които повреждат клетъчните мембрани. Повредените клетки не могат да възстановят състоянието си и загиват.

У нас такива повреди се срещат по цветовете и завързите при късните пролетни и ранните есенни слани. През зимните месеци ниските температури причиняват измръзване на ликото и камбия на стъблата и дебелите клони. Екстремно високите температури, придружени със сухи ветрове, причиняват листен пригор, окапване на завърза, встъкляване на плодовете и др.

Недостигът или излишъкът на вода в почвата или въздуха нарушава нормалния ход на жизнените процеси на растенията. При недостиг на водата растежът се забавя, растенията завяхват, цветовете и завързите на плодовете окапват. При излишък на вода в почвата се затруднява дишането на кореновата система. Преовлажняването след засушаване довежда при редица костилкови видове (череша, вишня, слива и др.) до напукване на плодовата кожица.

Светлинният режим също става причина за поява на неинфекциозни заболявания, като при недостиг новият прираст се етиолира и не е устойчив на външните въздействия (температура, болести и др.)

При съхраняване на ябълки в непроветриви складове въздухът между плодовете се насища с естери, които повреждат кожицата на плодовете. Това е известно като запарване на ябълката, проявяващо се предимно по сортовете Червена превъзходна, Старкримсон, Джонатан и др.

Различните примеси във въздуха (сажди, прах, серен двуокис, сероводород и др.) също повреждат овощните дървета. Механичните примеси, полепнали върху повърхността на листата и плодовете, запушват устицата и пречат на газообмена. Такива растения се задушават, изостават в растежа и често загиват. Отровните газове действат на растенията хронично и акутно. Хроничното отравяне се получава при ниска концентрация на отровните газове, а акутното - когато се създават насаждения близо до големи химични и металургични заводи.

Механичните повреди, като наранявания, причинени от градушка или резитба, са чести явления в овощните градини. При нашите условия най-често се нараняват плодовете, които са предизвикани от проливен дъжд, силен вятър, градушка, неправилно манипулиране, транспорт или преработка. Механичните повреди са входната врата за всякакъв вид инфекции (предимно за причинителя на мекото гниене).

Химичните средства, които се употребяват за борба с болестите и неприятелите по овощните култури, в определени случаи могат да предизвикат повреди по растенията, изразяващи се в получаване на фитотоксичност по цветовете, листата, завързите, плодовете и др. Острата фитотоксичност се проявява бързо и със силни некрози, които често са частични или обхващат цели листа, плодове или растения.

Като пример може да се посочи изгарянето, което се получава по листата и плодовете на овощните растения от бордолезовия разтвор. То се проявява най-силно при хладно и дъждовно време. Образуват се малки, кръгли петна (колкото големината на капката) с кафяв цвят и рязко очертаване на болната от здравата част. Най-характерната картина на това изгаряне е появата на некротични ивици по периферията на листата, които в повечето случаи са във връхната или основната част на листата.