Фермерите в Америка и техните български колеги имат общи проблеми - работната ръка не достига, а климатичните промени разбиват десетилетни традиции в селското стопанство.

Ефектът от мерките по ПРСР се усеща поне след 2 години

Джо Шварц от компанията AmHydro смята, че миналата стопанска година като цяло е била доста продуктивна. Неговата фирма проектирала и построила хидропонни ферми в САЩ и Канада. Пред www.hortidaily.com той споделя, че намира американския пазар за много динамичен и пълен с възможности. 

 „Тъй като потребителите в Съединените щати търсят повече местни, устойчиви и без пестициди продукти, интересът към контролирани земеделски култури продължава да расте. Съществуват обаче и множество проблеми, включително финансовите вложения в оборудване и реклама на продуктите, отглеждани по нови технологии“, твърди той.

Основателят на компанията Green Sense Farms Робърт Коланджело също акцентира върху предимствата на продукцията, която се отглежда на място. Местното култивиране има огромно значение.

„Нюансите в отглеждането и доставките на продукцията в САЩ се отличават от тази в Европа или Япония например, където стоките се транспортират на сравнително малки разстояния. Америка обаче заема голяма географска площ, което налага и далечни доставки.

Така например 90% от марулята и подобните на нея зелени зеленчуци се отглеждат в големи полски стопанства в два региона на страната - долината Салинас, Калифорния и Юма, Аризона. Продукцията понякога пътешества от 3 до 5 дни, за да стигне до Средния Запад и Източното крайбрежие. Този модел на дистрибуция предостави отлична възможност за оранжериите и вертикалните ферми да прекроят пазара, създавайки местни мащабни производствени мощности по-близо до потребителите“, отбелязва той.

Bloomberg: Как фермерите да се справят, независимо от климата и световната икономика?

Наред с възможностите обаче Робърт Коланджело подчертава и проблемите, които имат фермерите в Америка. На първо място е недостигът на работна ръка.

„Съществува всеобщ недостиг на работници за изпълнение на дейностите както на полето, така и в оранжериите. За да се справят фермерите с този проблем, изглежда ще трябва да се въведат иновации в областта на автоматизацията с помощта на изкуствения интелект“, коментира Коланджело.

Другият съществен проблем според него е изменението на климата.

„Колкото повече климатът продължава да се изменя, толкова повече водата и почвата ще станат ограничаващи фактори в селското стопанство. Затова е необходимо да се търсят възможности за оптимизиране на производството чрез технологии, които съхраняват почвата и водата.

Полското растениевъдство, оранжерийното и хидропонното отглеждане на зеленчуци – всичките те могат да осигурят растеж от семето до зрялост на плода. Има обаче модерни технологии, които да осигурят това по-лесно.

Вертикалната ферма например може да бъде много подходяща за размножаване и производство на разсад, когато растението е нежно и уязвимо, а и изисква строго контролирана среда. Оранжерията е подходяща за отглеждане на по-капризните култури, а полето е оптималната среда за производство на по-обикновената продукция, необходима на пазара“, съветва Коланджело. 

AgriАнализ: Войчеховски – За 10 години ЕС загуби 4 млн. ферми! Какво показват данните за България?

Стремежът за модернизиране чрез хидропонни стопанства е факт и в България поне от 2016 г. Оранжерийното местно производство отдавна се практикува във всички части на страната. Въпреки че явно стопаните се стремят да внедряват, колкото е възможно повече нови технологии, те изпитват подобни трудности като колегите си отвъд океана, че и повече.

„Опитвал съм да се справя и сам със семейството си, но е много трудно и затова ми се наложи да търся работна ръка. Това се оказа проблем. Просто вижте обявите на врачанското Бюро по труда или проследете тези в интернет и ще забележите, че намирането на работна ръка е изключително трудно в нашия бизнес.

Може да търсиш работник с месеци и пак да не намериш. А за квалифицирани пък въобще не може и дума да става“, коментира Емил Енев. Стопанинът отглежда зеленчуци почти целогодишно и в оранжерия, и на полето.

Според него може да има сходни проблеми в растениевъдството на Америка и България, но у нас те са чувствително повече. Затова например стопанинът се въздържа да коментира модната тенденция в американските ферми да се въвеждат и възобновяеми източници на енергия. Оранжериите зад океана често използват такива инсталации, но родният агробизнес изглежда още далеч от това.

Вижте още:

Семейство прави успешен фермерски бизнес в най-бедния регион на Европа

Вижте страховете на бизнеса за новата година

За последните 30 години: С 11 милиона по-малко животни за месо у нас