Вече не ме учудва злобата, когато говорим едни за други, не ме учудва завистта, когато някой дръпне малко или повече напред, не ме учудва желанието "Вуте да е по-зле от мен". Разбрах, че манталитета ни е такъв. Но всичко това ме разстройва. Какво Ви бодат в очите земеделците, знаете ли какво е да имаш такава професия?

Ненормиран работен ден, работа при пек и студ, липса на време за семейство и деца, риск от природни катаклизми и прецакване от прекупвачи. Аз не роптая срещу полицаите, които отстояват правата и исканията си, не роптая срещу лекарите, които също протестират и апелират да бъдат чути, не роптая срещу учители и т.н., списъка може да бъде много дълъг.

Всички заслужаваме уважение за това, че работим за едното оцеляване и имаме право да изискваме адекватно заплащане, адекватни субсидии и помощи и държавна подкрепа. Никой не чуваше, не говореше и дори не се сещаше за земеделците, не мислеше как издържат семействата си, как оцеляват, до като не потекоха мижавите /на фона на размера за др.евро-членки/ субсидии.

Но повечето не сте на ясно защо се субсидира този бранш - субсидира се, за да не се откажем от този труден и неблагодарен бизнес, субсидира се, защото в света всяка година намаляват хранителните запаси, защото потреблението е в пъти над произведеното. Който иска може да опита от "благополучието" на фермерите, може да получи лелеяните европейски субсидии, но първо ще зарови десетки хиляди лв. от кредити в земята, ще забрави що е то нормиран раб.ден, ще мирише перманентно на масло и нафта, ще диша отровите, с които пръска, ще заложи всичко, надявайки се на добра синоптична година.

Всеки може да се присъедини към нас, тогава нека му е халал и джипът, и евросубсидиите, защото си ги е заслужил, произвеждайки хляба на цялата нация, залагайки всичко от себе си.