Мислех, че ще пиша, защитавайки родния агро сектор и собствения си бизнес, само при старото управление от бездарници и непрофесионалисти.
Наистина не предполагах, че духът ми ще се разбунтува толкова рано след избирането на новите властимащи. Ние избирахме и избрахме тях, защото ни вдъхнаха вяра, че ще си помагаме взаимно.
Само на мен ли ми се струва, че нито сме приоритет, нито сме значими и за тези властимащи?
Разбирам, че още преди да са взели властта, са били обречени на гражданско негодувание, в следствие на огромния дефицит, завещан им от коалиционното правителство преди тях. Вярвам, че са им заложени капани.
Но съветниците-икономисти убедени ли са, че вземайки от нас, няма да удвоят негатива върху БВП, който ще последва, като неадекватна икономическа мярка?
Защото, отнемайки част от и без това ниските ни доходи, Вие замразявате нашето развитие, нашия просперитет, който е база и за един висок дял на сектора в БВП. Нека всеки себеуважаващ се агро-икономист, да направи няколко изчисления и тогава да се вземат кардинални решения, защото всяко грешно решение в агро сектора ще рефлектира негативно години напред.
Взирайки се в нашите субсидии и в нашите данъчни облекчения същите тези съветници-икономисти дали са се взряли и в нашия труд, в нашите разходи, в кредитната ни задлъжнялост, в неконкурентноспособността ни, спрямо европейските ни колеги и безсилието ни срещу майката-природа?
Някой от властимащите, който взема съдбоносни решения за цял един сектор, дали е забелязал, че ние НЕ получаваме винаги това, което ЕС е разрешил да бъде отпуснато, причина за което са перманентните липси в бюджета?
Държавната помощ почти винаги е орязана, поради недостатъчен ресурс в бюджета, а що се отнася до усвояване на средства по ПРСР, отново всички ние сме потърпевши от размотаването на проектите, което рефлектира на доходите ни, техническото ни ниво и кредитната ни задлъжнялост.
Не сме достигнали и 30% от техническата и финансова обезпеченост на колегите от ЕС, причина за което е перманентното омаловажаване на сектора, а Вие вземате решения отново за отнемане на привилегии, без които се губи икономическия смисъл от агро дейността ни.
Естествено, че ще роптаем срещу отнемане на данъчни облекчения. Нека бъдат свалени, но когато се изравним, достигнем стандарта на колегите от ЕС.
Кому е нужно да ни запрати отново на дъното, та ние току закрачихме нагоре? Господа властимащи, защо не толерирате бранша, защо не заложите на него?
С Ваша помощ ние ще произвеждаме по-евтино и по-качествено зърно, ще бъдем конкуретни на пазара, ще бъдем рентабилни. И … хем агнето /агро сектора/ цяло, хем вълкът /държавата/ сит.
Защо преди месец Франция отпусна огромна сума за компенсиране на тамошния сектор от неблагоприятната пазарна ситуация около световната финансова и икономическа криза?
И не само там. Забелязали ли сте, че старите страни членки от ЕС залагат много на своят аграрен сектор, те знаят формулата “днес вложено-утре удвоено” и стратегически подпомагат и толерират сектора си. И в този ред на мисли, кой безропотно би се съгласил да му “вземат хляба” ? Кой безучастно ще стои, когато му “дърпат чергата” ? Кой безгласно ще наблюдава загиването на родния агро сектор?
Не мисля, че ще бъдем ние…
Даниела Йорданова