Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) се срещна с Майкъл Пилке и Галин Генчев от Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия (ЕК). Двустранната среща бе в рамките на диалога на ЕК с неправителствения земеделски сектор за обсъждане на ПРСР 2014-2020, съобщиха от НАЗ.
 
 
По време на дискусията, НАЗ подчерта липсата на задълбочен анализ на ПРСР за предходния многогодишен период – 2007-2013 г., на чиято база да стъпи разработването на ПРСР 2014-2020. Това доведе до погрешно структуриране на целите и приоритетите в настоящата Програма. В резултат, оценката на НАЗ за нецелесъобразност на инструментите на изготвената ПРСР, се оправда, за което свидетелстват извършените промени в нормативната уредба в началото на прилагането на мерките.
 
Основна слабост в ПРСР 2014-2020 е отсъствието на резервирани бюджети за отделните подсектори, което поставя в неравностойна конкуренция производителите от различните браншове и блокира възможностите за развитие на стопанствата от сектор Зърнопроизводство, т.е. шансовете на тези стопанства за диверсификация и добавяне на стойност към продукцията са силно ограничени.
 
 
Съществено внимание бе обърнато и на необходимостта от преразглеждане на определението на селски райони, чрез преизчисление на показателите, за да се осигури обективното съпоставяне и приоритизиране на районите на планиране.
 
Обсъдени бяха и въпросите за състоянието и развитието на хидромелиоративната инфраструктура на страната, инвестициите в иновации и бъдещата ОСП след 2020 г.
 
За НАЗ значителна заплаха за целесъобразното оползотворяване на европейските средства по ПРСР, представлява липсващата оценка на жизнеспособността и устойчивостта на финансираните проекти. Наложителни са незабавни мерки за пресичане на порочния принцип да се подпомагат спекулативни проекти или проекти с единствена цел усвояване на средства.
 
Допълнителен проблем за НАЗ е и отнемането на правото на глас на неправителствените организации в частна полза при гласуване на решения на Комитета за наблюдение на Програмата. По този начин браншовите сдружения не могат да участват пълноценно при вземането на важни решения, засягащи пряко именно дейността на земеделските стопани.