Министърът на земеделието и храните в предаването \"Неделя 150\" на Българското национално радио И така, министър Мирослав Найденов след срещата в петък с асоциацията на зърнопроизводителите и след новата идея, която веднага той лансира, да подготви и стандарти за хляба. Тъй като между синята опозиция и БСП има изключителен синхрон в критиката, която отправят, за начина, по който вие наблюдавате растежа на цените на хляба, начина, по който управлявате този проблем, бихте ли казали вслушвате ли се в диагнозата, която те поставиха? Искам да подчертая отново, и сини, и червени намират, че зле управлявате тази криза. Аз наистина не знам как смятат и сини, и червени, тъй като вие ги цитирахте и двете парламентарни групи... Това не е ново за вас, да. Да, имаше изказвания и от двете страни и аз съм... да обясня и на двете страни какво всъщност правим в момента. Първото, което направихме, е да публикуваме официално, и те са качени на сайта на Министерството на земеделието и храните, данните по отношение на това с какво разполага България в момента като запас и колко е необходимо до новата реколта, и аз ще използвам вашия ефир, за да го повторя. В момента в България има около един милион и половина тона пшеница, при условие че до новата реколта ни трябва малко под един милион. Така че всички коментари оттук натам за това, че няма да ни стигне зърното, нека да престанат, защото няма и тенденция в момента към много голямо търсене или заявки за експорт, за да може да нарушим този баланс. Момент. По отношение на цената... Беше споменато, че е тайна, че е табу какъв е резервът от зърно. Аз говоря не за държавния резерв. Държавният резерв, който не е на подчинение на министъра на земеделието и храните, наистина е табу. Тъй като... Ами... ...ние имаме допълнително държавен резерв, аз говоря като наличности в складови бази съгласно данните на Националната служба по зърното и фуражите... Не, само да обясните защо, защо е тайна количеството в държавния резерв и възможно ли е съобщението за това, че е тайна, да подхранва, допълнително да толерира психоза. Г-жо Маринкова, аз наистина и аз самият не знам колко е количеството в държавния резерв, тъй като той не е на разпореждане на министъра на земеделието и храните. А има закон, защо е тайна, защото съгласно Закона за държавния резерв тези данни не се обявяват публично, така че... Докато все още говорим за това, моля да вметна, че г-н Янев лансира пред една от националните телевизии, че в настоящия момент има изключителна корупционна практика, да кажем, или пък злоупотреба с държавния резерв. Само на вашето внимание го казвам. Разбирам ви отново, но с риск да се повторя, нека да кажа още веднъж - не е на разпореждане на министъра на земеделието и храните държавният резерв. И мисля си, че ако г-н Янев има някакви данни за корупция, както той многократно е правил, предавал ги е, където трябва, и те се разследват, така че нека да сложим точка на темата държавен резерв. Аз коментирам за наличности в складови бази... Разбрахме, да. ...те са достатъчни. А нека да кажа няколко думи за цената, ако, разбира се, е възможно, тъй като всъщност по-важното е цената в момента, с уточнението, че пшеницата, зърното е стокова борса и се влияе от цените на стоковите борси, оттук започва моят коментар. Тъй като имаше и коментари пак и отляво, и отдясно, че, виждате ли, България е голям производител на зърно и едва ли не може да влияе на световния пазар, едно уточнение за вашите слушатели. В света се произвеждат ежегодно около 650 милиона тона зърно, пшеница. България произвежда около 4 милиона, или това в проценти е под един. Не може някой, който произвежда под един процент от нещо, да влияе на световните цени. Говорим... Говорим глобално и когато пшеницата върви нагоре на световните пазари, това няма как като тенденция да не се отрази в България. Говорим за степени на поскъпване в България... Точно това исках и аз да уточня, и точно затова бяха моите критики към някои от браншовете, по-специално бранша на хлебопроизводителите, защото те си позволиха нещо, което е недопустимо, недопустимо, граничещо с нарушение на Закона за защита на конкуренцията, и точно заради това те са наблюдавани в момента от КЗК. Не могат публично да бъдат коментирани цени, общ процент на поскъпване, и то в какво време ще се случи. Това е недопустимо и това наистина нарушава законите. И моите, всъщност моята критика и моите коментари бяха точно в това направление. Извинете, не разбирам недопустимостта. В какъв смисъл? Нито една браншова организация в който и да е сектор не може да коментира, това е практика световна, да коментира цени. Те могат да коментират всичко, каквото се случва в бранша, но, излизайки някой и казвайки, че, виждате ли, хлябът ще поскъпне след една седмица с точно 20 процента, това вече е недопустимо. И затова съм коментирал, че има степени наистина, степени на поскъпване и най-важното е поскъпването да отговаря на поскъпването на суровините, на енергоносителите, които са нужни за производството на хляба. Е, отговаря ли? Ами, това се следи и органът, който следи дали това отговаря, или дали няма определен картел и нагласи предварителни в това отношение, е КЗК. Аз си мисля, че ние по-скоро трябва да коментираме качеството на хляба, защото това според мен е голямата тема. За това отговарям аз вече със създаването на Агенцията по храните, тъй като устройственият правилник трябва да бъде гледан на 9 февруари на Министерски съвет и буквално от същия ден тя вече реално да заработи. Не отговаря качеството, което в момента се предлага като хляб, на цената му и най-вече ние не заслужаваме, ние и нашите деца, да ядат хляб с подобно качество, защото в онова време, в което някой ни критикува, че с носталгия си спомняме за него, имаше само 3 вида хляб, спомняме си всички - бял, добруджа и черен - но и трите бяха по стандарт, отговаряха на тези стандарти. Никога не сме имали тази ситуация, която имаме в момента, да имаме не три, а над 30 вида хляб, и всъщност ние да ядем продукция, която не заслужаваме, в повечето случаи пшеница, която не е за хляб, а за фураж. Така че това е голямата тема и затова аз обявих амбициите на Министерството на земеделието и храните незабавно да си бъдат направени стандарти за основните видове хляб, които, разбира се, няма да бъдат задължителни, както не са задължителни стандартите примерно за кисело мляко или сирене, или някои от колбасите, но те ще бъдат препоръчителни и аз си мисля, че много бързо ще се ориентира българският потребител и ще започне да купува това, което заслужава. Вашите критици намират, че въвеждането на стандарта \"Стара планина\" е повишило цените. Има ли опасност в настоящия момент, ако така действате и с хляба, да се случи същото? Г-жо Маринкова, една проста истина ще кажа. Стандартът \"Стара планина\" представлява продукти, които се правят само от месо. И тъй като месото е доста по-скъпо от соята, нормално е тези продукти да поскъпнат. И ако ние продължаваме да се храним не с месо, а с илюзиите, че това, което от месо, или това, което е от мляко, или това, което е от истинско брашно, ще струва евтино, няма как да се случи. Говорим за процеса, нали? Какво толерирате и какво не. Да, искаме, или моята амбиция е такава и на моя екип, потребителите да имат право на избор, защото и стандартът \"Стара планина\", и БДС стандартът, който въведохме за основните млечни продукти, и както и това, което ще се случи с хляба, не са задължителни стандарти. В магазините има и извън тези стандарти доста продукти, които са чувствително по-евтини. Но този, който желае да купува истински продукти, от суровини, които трябва да бъдат влагани, нормално е да се приготви да плаща по-висока цена. Да, знаем го това. Иначе можете ли да кажете, г-н Найденов, докато сме още на тази тема, все пак нямате ли намерение да разнищите въпроса с предполагаемия картел и с това върховенство на хора, които имат многократно по-големи възможности да управляват пазара или да диктуват цените? Говорим дори за някаква прозрачност. Кои са тези собственици на складове, които, така да се каже, са си извоювали правото да бъдат абсолютни, да действат като най-влиятелните? Вижте, не мога, повтарям се, но трябва да го кажа, разследването на картел става от Комисията за защита на конкуренцията. Не съм аз този, който ще разследва картел, но имаше хипотези, които отново бяха изказани публично, че, виждате ли, някои определени складове в момента, задържайки пшеницата, едва ли не това води до повишаване на цената и до създаване на истерия. Именно. Ще кажа отново, че ние се намираме, особено в Европейския съюз вече като пълноправна страна член, в свободен пазар и ако някой се опитва да задържи нещо в България, абсолютно никаква гаранция, че това същото няма да се появи и да дойде примерно от Унгария. Защото, да кажем, в Унгария се намират интервенционните запаси на Европейския съюз по отношение на, примерно на пшеницата. Така че тази всъщност, тази хипотеза не е според мен, не е основателна и не може, криейки нещото, защото тези, ако допуснем хипотетично, че някой крие, те могат да влязат и в хипотезата да загубят. Защото аз ще припомня 2007 година, когато всъщност имаше, така, много рязко падане отново, първоначално скок на цените на пшеницата и изведнъж буквално за дни цената на борсите се срина. Тъй като това са количества огромни, както казах преди малко, около един милион и половина тона, ако тръгне цената надолу, а някой умишлено я задържа, за да чака по-голяма, може наистина да инкасира доста големи загуби. Не знам и някой да може да прогнозира цената на пшеницата накъде ще върви. Ако имате предвид нарастването на цените на световния пазар на храните, този процес какво означава като реакция на българските власти? Какво трябва да се направи за в бъдеще? Аз го коментирах, ще го повторя и във вашия ефир. Чуват се и, ето, примерно Кипър направи опит да въведе таван на основните хранителни продукти с цел да защити населението. Да, в края на миналата седмица. На 21-ви, да, на 21-ви февруари има съвет на министрите по земеделие, където ще бъде обсъдена ситуацията въобще с цените на храните и евентуално мерки, които може да предприеме Европейският съюз. Аз това, което мога да кажа, е, че България едностранно, еднолично не може да наложи такива цени, защото дори... ето, случаят и с Кипър, едва ли може да издържи кипърският пазар или кой ще компенсира примерно производителите в Кипър с такива пределни цени. Ако тази мярка бъде наложена, тя трябва да касае целия Европейски съюз и най-важното е, трябва Европейската комисия, Европейският съюз да може да обясни на производители, преработватели по какъв начин те ще бъдат компенсирани, защото това, важейки само за Европейския съюз, ще доведе наистина до изкривяване на пазара. А търсенето в световен мащаб на храни е огромно. Това е тенденция, която не е от вчера, просто, както и с климатичните промени, ние се сещаме тогава или го забелязваме, когато случаят ни удари по джоба или се случи нещо по-драстично. Повече от пет години вече в световен мащаб се наблюдава дефицит в рамките на един до два процента на храни. Това е свързано, разбира се, с отварянето на китайския пазар, индийския пазар, с климатичните промени, с увеличаване на броя на населението на Земята. И точно заради това е огромният интерес, ако щете, и към българското земеделие, защото... Аз само преди около два месеца посетих Персийския залив, отвсякъде имаше настояване, и това са страни, които, имайки средствата от петрол, искат да инвестират в земеделие, защото знаят, че следващата криза в световен мащаб, и тя вече се случва, ще бъде за храни. Така че в тази цялата криза България има своя уникален шанс да се възползва... Как ще въздействате, по-скоро какво ще направите за тютюнопроизводителите? Гледате ли тези репортажи, гледате ли тези хора, които очакват, и дори в понеделник, т.е. утре, предстои нов протест. Ако не беше контрабандата с тютюн, вие безспорно бихте могли да бъдете по-добри в изкупуването на техния продукт. Аз ще кажа какво направихме за тютюнопроизводителите. Имахме среща с фирмите, които не можаха да отговорят, в парламента бяха поканени и пред комисията по земеделие да дадат отговор защо тази година, тъй като това са частни фирми, не са държавни, се забавя началото на изкупната кампания и защо тръгват от толкова ниски нива на изкупуване. Общо взето, аз, самият аз, пък и мисля, че и колегите депутати не бяха доволни от това, което чуха. Държавата има един механизъм чрез Закона за тютюна и тютюневите изделия, чрез който могат да бъдат санкционирани тези изкупвачи. А апропо само преди може би седмица беше гласувана промяна в Народното събрание на този закон, който разреши либерализиране на пазара, т.е. в момента на пазара в България могат да влязат и други фирми, извън тези 29, които са получили лиценз в годините назад. Другият фактор, който трябва да бъде отчетен, е, че... поне според експерти реколтата като качество не е същата като тази от миналата година, но има и трети, който според мен, фактор, е много важен. Въпреки ясно заявеното и декларирано от страна на правителството, и обяснявано решение на Европейската комисия, че повече субсидии на килограм или премии на килограм тютюн няма да бъдат давани и част от тютюнопроизводителите трябва да се преориентират в своя бизнес, тази година ние имаме много по-голямо количество добив на тютюн, отколкото миналата година, при условие че е ясно, че то няма да бъде по никакъв начин премирано, а... По никакъв начин не коментирате това с контрабандата на цигари, което създаде допълнителни проблеми. Ами, вижте, да се опитаме да го кажем така, контрабандата на цигари няма нищо общо с производството на тютюн в България, защото българските сортове тютюн се изкупуват от фирми, които произвеждат цигарите не в България, или може би само \"Булгартабак\" поема доста малък процент и дял на пазара, така че няма връзка между двете неща. Темата с контрабандата на цигари е по отношение на фиска. Но когато имаш на пазара произведено много голямо количество продукция, която определено е на, с по-лошо качество от миналата година, когато... И тя ще става с по-лошо качество, ако продължавате да не уреждате проблемите. Какво ще направите конкретно? Качеството е свързано, аз това исках да кажа, с климатичната ситуация през миналата година, но какво всъщност можем да направим за тютюнопроизводителите? Събрахме се, имахме среща под ръководството на вицепремиера Дянков с тютюнопроизводители и депутати от ДПС, и, разбира се, и депутати от ГЕРБ. Уточнихме се до края на месец май да има национална стратегия за развитието на тези региони въобще и то не е свързано само с тютюнопроизводството. Уточнихме се, че ако тази стратегия за развитие на регионите бъде приета и получи широка подкрепа, обществена подкрепа, правителството ще я финансира и за тази година може да задели 70 милиона за финансиране на тази стратегия, което всъщност ще бъде директна помощ към тютюнопроизводителите, макар и не на килограм тютюн, както досега се случваше, тъй като това е забранено от комисията. Насочваме и осигуряваме в момента ресурс към Програмата за развитие на селските райони, по което тези общини да кандидатстват също с приоритет. Влезли сме и, разбира се, отново повтарям, под ръководството на вицепремиера Дянков няколко ресорни министри ще работим да търсим алтернатива на заетост за тези хора, защото, когато се говори за алтернатива на земеделие, си мисля, че то не е достатъчно. Тютюнът там и като почва, и като климатични условия е почти незаменим. Така че работим, искахме да ги включим по-активно и тях, защото създаваме и консултативен съвет по тютюна, както има консултативен съвет по зърното, за да могат те да имат своя формат за даване на предложения и участие в решаването на този проблем. Пренасочвате ли средства, пренасочвате ли средства към тютюнопроизводителите в настоящия момент, каквато хипотеза беше разпространена от един електронен сайт? Хипотезата беше, че ще забавим едва ли не връщането на ДДС към зърнопроизводителите, за да се насочат средства за тютюнопроизводителите. Няма такова нещо... А как ще действате с тези хора, които си горят тютюна и протестират? Ами, аз се опитах да обясня как, създавайки тази стратегия и насочвайки средства за тази стратегия, защото, давайки пари на килограм тютюн, това е забранено и не може да се случи. И ние им го казахме още миналата година, и за съжаление обаче не знам дали са ни чули добре, след като почти е удвоено производството на тютюн тази година. Когато имате такова свръхпредлагане с по-ниско качество, нормално е и цените да бъдат по-ниски. И си мисля, че трябва самите тютюнопроизводители да го разберат и чрез своите браншови организации да го обясняват. Тоест те да не бъдат единни само когато трябва да излязат и да кажат на държавата - дайте ни, защото държавата няма формула, по която да им даде директно пари за субсидия на килограм тютюн. Единственият начин е за алтернатива на заетост чрез развитие на тези региони. Това е начинът, който разрешава комисията. А още по ще се влоши според мен ситуацията, тъй като Световната здравна организация иска да въведе, да лимитира максимално цигарите, които се произвеждат с български тютюни или сортове, подобни на българските тютюни, така че оттам нещата, говоря и в световен мащаб, няма как да... Времето напредна, но как ще отговорите на това, което представлява уреждането на интересите на ловните босове в промените в Закона за горите? Много коментари се чуха. Аз, обикновено заместник-министърът Георги Костов коментира Закона за горите, тъй като той е и специалист, и е ръководител на експертната група... Ще го поканим за участие. ...но това, което мога да кажа, че ние с този закон получихме, преди да го внесем и в Министерски съвет, и след това в Народното събрание, получихме максимална обществена подкрепа и консенсус. Правили сме го прозрачно. В самите работни групи бяха поканени и представители на неправителствени организации. Многократно, дори в последния момент аз се намесих и, така, възползвайки се от законодателната си инициатива, промених някои от текстовете. Винаги ще има коментари. Аз мога да кажа, че това е един наистина много добър закон, даващ гаранции, слагащ ред. Няма толериране на никакви ловни босове. Аз даже се обърнах и към тези, които наричат ловни босове, защото някои бяха поименно цитирани в медиите, нека да отворят ловните стопанства, с които имат договори за съвместна дейност, за да могат да разберат хората какво се прави, защото, оставайки то скрито зад оградите, създава легенди и коментари. Няма, никога не сме имали такова възпроизводство на дивеч. Никога не се е отваряло пред България такава ниша в международния ловен туризъм. Така че ние не създаваме привилегии за босове. Опитваме се наистина това, от което... Искате да кажете, че им се отблагодарявате поради този прираст с тези промени, които правите, и те заслужават да не плащат такса за сеч и строеж в горите поради хубавия прираст, който са дали. Не, не заради това, а заради това, че... това, което се случва в момента в тези ловни стопанства като инвестиции, като развитие на производството на дивеч, като инфраструктура, многократно надхвърля тези договори и финансовото изражение в тези договори, които те имат. И не е, наистина не е това проблемът и то не се прави заради определени хора, защото, ако се правеше заради определени хора, те, тези същите, които се цитират, биха имали възможност да си плащат това, за което говорите. Прави се, за да може наистина да се развиват тези ловни стопанства и България да печели от това, защото гората не е само нещо, от което можеш да сечеш и да продаваш дървен материал. Гората трябва да... Благодаря. ...бъде използвана... Да. Благодаря за вашето участие, г-н Найденов, ще проследим по-нататък тези ваши заключения и, разбира се, ще държим разговора с внимание върху казаното. Благодаря.