Защо най-голямата земеделска страна в ЕС е на кръстопът, обяснява експертът от сайта thelocal.fr Джон Личфилд.

В Европарламента: По-малко субсидии за интензивно земеделие

Числеността на френските ферми намалява през последните десетилетия. 

Преди 25 години в моето село в Нормандия имаше неголеми млечни ферми. На 20 мили южно от Кан имаше десет ферми – големи и малки, казва Личфилд и допълва – В момента в моето село няма ферми, а тези до Кан са вече четири. Тази година един от останалите фермери ще излезе в пенсия. Земята му основно е под аренда, тя ще бъде поделена между по-големите стопанства.

Горе-долу същата картина се наблюдава в цяла Франция. През 2019 г. фермите в страната са 460 000. Преди 10 години са били 750 000. 

Възможно е да кажете, че такова развитие на събитията е полезно и неизбежно. Френското селско стопанство се приспособява към икономическите условия на съвременния свят.

Въпреки че през последните две десетилетия броят на фермерите е намалял, количеството на големите стопанства се е удвоило. Двама от петима френски фермери заработват по-малко от 4320 евро на година. Без дотации от Брюксел десетки хиляди от тях ще са на загуба.

Знаете ли, че на различни места във Франция на всеки 2-3 дни един фермер се самоубива? Една четвърт от френските фермери живее самотно – без партньор в живота. 

В Париж приключва голямото ежегодно изложение за френско земеделие Le Salon de l'Agriculture. Тълпи от хора се събират, за да се полюбуват на животни-шампиони, да изпият чаша добро вино и да дегустират висок клас сирена. 

Президентът Еманюел Макрон посвети часове, за се разходи из щандовете, да слуша какво казват фермерите. Държавният глава им каза, че е верен поддръжник на френското селско стопанство.

Макрон обеща, че правителството ще се бори със заплахите, идващи от преразглеждането на селскостопанската политика на ЕС в посока намаляване на субсидиите, а също така ще помогне на фермерите да се справят с предизвикателства като промените в климата и замърсяването на околната среда с пестициди. 

Много фермери и ръководители на фермерски стопанства заявиха, че са впечатлени от разбирането, с което президентът е подходил към темата. 

От какво боледува френското земеделие? Тук са едни от най-добрите почви и най-благоприятният климат на света. Земеделската продукция има репутация – отлично качество и разнообразие. Ежегодно ЕС отделя субсидии в размер на 7,35 млрд. евро – повече, отколкото за всяка една друга страна. 

Ако през 1979 г. френският фермер е хранел 15 души, днес всяка ферма произвежда достатъчно продукти, за да нахрани 60 души. 
Ние храним хората, но фермерството не храни нас, казва Филип Грегуар, млекопроизводител. 

Има няколко обяснения за земеделския недъг на Франция, но не всички се отнасят само за тази страна. 

Вкусовете и навиците на потребителите се отдалечиха от месото и млечните продукти. Фермерите във всички европейски страни страдат от понижаване на цените в хранителните вериги. Наложи им се да се сблъскат с постепенна отмяна от 90-те години на 20 в. на т.нар. гарантираните откупни цени. 

Други страни, особено Германия, реагираха на промените с поощряване на специализация, ориентирана към потребителя. 

Няколко френски правителства се придържаха към така да се каже лицемерен подход, поддържайки семейните ферми и производството на качествени продукти само на думи, пише Личфилд. Те насочиха голяма част от субсидиите от ЕС към големите зърнопроизводители и големи огропроизводствени отрасли, което превърна Франция в един от най-големите в света масови износители на хранителни продукти. 
 
В най-големия френски профсъюз на фермерите, Националната федерация на синдикатите в селското стопанство (FNSEA), традиционно доминират интересите на големите зърнопроизводители в северната част на Франция. Профсъюзът на фермерите – както и повечето френски правителства, са съпротивляват на всякакво радикално насочване на субсидиите от ЕС от едрите към малките стопанства. 


Същевременно големите холдинги не се сблъскаха с упадъка на системата, получавайки гарантирана печалба, независимо от качеството и нивото на търсенето.

Повечето големи зърнопроизводители все още благоденстват. Фермите, които контролират своите разходи и са концентрирали усилията си върху качеството на продукцията, преуспяват. Млекопроизводителите са получили известно облекчение от новата, по-справедлива сделка със супермаркетите относно откупните цени. 

В уязвимо положение са неголемите ферми и особено фермерите в напреднала възраст, които очакват, че правителството и Брюксел ще им подадат ръка. 

Миналата година Европейската комисия обяви, че след Brexit ще има нужда от съкращаване на бюджета на ОСП с 5% от 2021 г. Франция обеща да промени политиката си. 

Президентът Макрон заяви, че ще се бори за „нова ОСП“. Много фермери възприеха това като сигнал, че той ще успее да върне нещата към старата система с гарантираните цени. Ако е така, то надеждите на французите са обречени на разочарование. 

Старата система на ОСП никога няма да се върне. Или поне не бива. В своите предложения за периода след 2021 г. Брюксел иска да прехвърли останалите субсидии в помощ на неголемите специализирани ферми, които произвеждат качествена храна и се отнасят отговорно към околната среда. 

Такива промени могат да бъдат отлична новина за френското земеделие, ако правителството и най-големият земеделски съюз във Франция се откажат от привързаността си към масовото производство на зърнени култури с използването на пестициди.