Франция е най-големият бенефициент на финансиране от Общата селскостопанска политика (ОСП). Между регионите й обаче може да се забележат значителни неравенства, както и между различните производства и сред фермите.  

Войчеховски: Европейското земеделие е в повратна точка

През последните 30 години разпределението на бюджета на Франция, отпуснат по ОСП, се промени. Той се увеличи от 5,6 млрд. евро през 1990 г. до 9,3 млрд. през 1995 г. и беляза нов връх през 2005 г., стигайки 10,4 млрд. евро. След това постепенно се свива: 9,7 млрд. евро през 2011 г., 9,3 млрд. през 2013 г. и 9,1 млрд. на година за периода 2014-2020. Инфлацията се засили намаляването на бюджета от началото на 2000-те. 

Франция винаги е била най-големият бенефициент на средства от ОСП. Фондовете в момента за всички фермери в Европа са в размер на над 60 млрд. евро на година. Сумата от 9,1 млрд. евро, които Франция получава годишно, включва 7,7 млрд. под формата на директни плащания на земеделските производители (Първи стълб) и 1,4 млрд. за програми за развитие на селските райони (Втори стълб). След 2020 г. страната ще продължи да бъде най-големият бенефициент. 

Грубо 44% от фермерските приходи във Франция през 2013 г. идват от тези средства – основно от директните плащания по Първи стълб. Средностатистическият земеделски производители получава 266 евро на година на хектар. Очевидни разлики съществуват между различните производства, регионите и фермерите, тъй като системата на разпределение на подпомагането е базирана на исторически подход. В Пикардия земеделските производители взимат по 345 евро на хектар, в Лангедок-Русийон – по 120 евро, полските култури получават по 300 евро на хектар, смесеното земеделие  – 285 евро, а пашата – само 200 евро на хектар. 

През 2015 г. 7,44 млрд. евро, които бяха изплатени на Франция по Първи стълб, бяха разпределени така: 30% за зелени практики, 5% като допълнителен стимул за малките ферми, 1% за младите фермери и 15%, обвързани с конкретен вид производство. Останалите 49% представляват базови  плащания. 

За средните и големите ферми, общата финансова помощ през 2016 г. възлиза на 47 270 евро за средно голямо говедовъдно предприятие, или 54,4% от оборота на тези ферми. Една средностатистическа смесена ферма получава 39 460 евро, или 21,1% от своя оборот. Млечните ферми получават 35 350 евро, или 20% от оборота си, докато производителите на зърно и слънчоглед – 32 630 евро, което представлява 25,7% от оборота им. По-малки суми се изплащат на свиневъдите (19,510 евро, или 3.3%) и птицевъдите (15,780 евро, или 4.2%).

Цифрите показват, че млекопроизводителите и говедовъдите получават най-много субсидии сред другите животновъди. Те извличат полза от значителния размер на обвързаната подкрепа, както и компенсации за развиване на земеделие в зони, в които климатичните условия са по-предизвикателни. Смесеното отглеждане на култури и животни печели от комбинацията на обвързана и необвързана подкрепа и от помощта за развитие на селските райони, което води до диверсифициране на производството и местонахождението на фермите. 

Регионалното разпределение на финансиране зависи от основните видове производство и размера на средствата за развиване на селските райони. В Централния регион на Франция има 25 000 ферми, които получават средно по 27 700 евро субсидии. В Рона-Алпи 39 000 ферми взимат по 11 700 евро. Същевременно в Лангедок-Русийон 30 800 стопанства получават само по 6 500 евро. 

Нивото на подкрепа от Втори стълб като процент от общата помощ варира силно от един регион на друг. Докато този стълб предоставя над 30% от финансовата помощ за южните региони Оверн, Прованс-Алпи-Лазурен бряг и Лангедок-Русийон, той осигурява едва 11% от средствата за цяла Франция. 

В Лимузен, Франш-Комте и Рона-Алпи от Втори стълб идва 20-30% от подкрепата, докато в Аквитания, Бургундия и Средните Пиренеи, той осигурява между 10 и 20%. Всичките тези региони са в центъра или южната част на Франция. В останалата част от страна Втори стълб генерира под 10% от общата финансова подкрепа. 

Макар субсидиите да варират сериозно от една ферма или регион до друга, те са много важни за селското стопанство на Франция. Като резултат, защитата на бюджета на Общата селскостопанска политика е основната битка, която страната води всеки път, щом европейското финансиране стане тема на обсъждане – независимо дали става дума за запазване на бюджета като цяло, или за защита на дяла на Франция от него.