Пиперът страда от много болести и сравнително малко от неприятели, но при него те са особено вредни, защото причиняват загиване на голяма част от растенията и намаляват добивите до 80 - 90%, ако не се предприемат мерки за борба срещу тях.

От болестите по пипера на полето най-опасни са маната, столбурът / имат опустошителен характер/, краставичната мозайка/ втрънчване/, вертицилийното увяхване, но не са за пренебрегване бактерийното петносване, черната мана, брашнестата мана, бронзовостта и други.

Бактерийното петносване

През последните години в сравнително големи размери се развива бактерийното петносване, което може да причини преждевременно обезлистване на растенията. Болестта напада пипера във всички фази от развитието му, но обикновено се наблюдава след разсаждане на полето.

По листата се появяват дребни, воднисти петна, с неправилна форма, които по-късно добиват тъмнозелен до черен цвят и са оградени с жълт венец. При висока степен на нападение листата пожълтяват и окапват. По листните и цветни дръжки се развиват подобни дребни черни петънца, които причиняват окапването им. Ето защо вредата от болестта е не само косвена с повреждането на листата, но и пряка- с намаляване броя на плодовете.

По зелените плодове се образуват средно големи, леко изпъкнали петна, които отначало са воднисти, а по-късно потъмняват, но около тях се запазва сивобял ореол. След разрастване на тъканите в мястото на повредата епидермисът се разкъсва под формата на струпей. Повредата по плодовете е съпроводена от гниене на тъканите в дълбочина.

Болестта се причинява от бактерия, която напада и доматите. Топлото и влажно време провокира патологичния процес. Бактерията се запазва в растителните остатъци в почвата до 3 години. Макар и по-ограничено, семената също могат да пренасят инфекцията. Разпространението на бактерията през вегетацията става чрез дъждовните капки, вятъра, насекомите, при провеждане на различните практики в посевите. В растенията бактерията прониква през устицата или микрорани.

Оптималните температури за развитие на патологичния процес са около 30 С, но при краткотрайни и интензивни дъждове, придружени с вятър заболяването се проявява във висока степен.

Хербициди, растежни регулатори и течни торове при пипера

Борба с бактерийното петносване

За борба с бактерийното петносване е необходимо да се съчетават агротехническите и химически мерки. От агротехническите мерки важно значение има 3-годишното сеитбообръщение, обеззаразяване на семената, пространствената изолация. А от химическите - провеждане на пръскане с медсъдържащи средства: Бордолезов разтвор - 1%, Купроцин - 0,4%, Купроцин супер - 0,4%, Косайд 101 ВП- 0,3%, Шампион ВП- 0,2% през 7 - 14 дни при благоприятни условия за поява и развитие на болестта до периода на масовото плодообразуване.

Доматената бронзовост по пипера 

Доматената бронзовост по пипера / вирусна болест/ разширява ареала си на разпространение, вследствие намножаването на калифорнийския трипс. По листата на заболелите растения се появяват гъсто разположени, повърхностни, концентрично наредени хлоротични пръстенчета или линии. Признаците се появяват най-напред в основата на листа, а върхът дълго време остава без симптоми. По плодовете се образуват подобни напетнявания и те постепенно се спарушват.

Болестта се причинява от вируса на доматената бронзовост, който се запазва върху голям брой диви и културни гостоприемници. Голямо значение за разпространение на болестта имат клубените от болни картофови растения, останали на полето и оранжерийните домати.

Инфектирането на растенията става посредством тютюневия и калифорнийския трипс, а развитието на болестта е в тясна зависимост от плътността и динамиката на летеж на трипсите.

Борба с доматената бронзовост

За борба с доматената бронзовост по пипера се включват агротехнически и химически мерки. От агротехническите се набляга върху: дълбоката есенна оран, обработките на площите за поддържането им чисти от плевели до разсаждане на културата. Химическите мерки започват още от разсада - ежеседмично пръскане и ивица около тях срещу трипсите; по-късно вегетационните пръскания на пипера на полето с един от инсектицидите: Маврик 2 Ф- 0,02%, Конфидор 200 СЛ- 0,05%, Конфидор енержи ОД- 0,06%, Кохинор 200 СЛ- 0,06%, Талстар 10 ЕК - 0,03%, Фюри 10 ЕК - 0,015% и други.

Грижите за пиперовия разсад определят добива

Листни въшки

От неприятелите листните въшки са най-често срещаните вредители по зеленчуковите култури, в т.ч. и по пипера. Те нападат върховете на младите растения и се хранят там, като смучат сок. Листата се деформират, свиват се и растежът на нападнатите растения спира. Освен преките повреди, които нанасят, листните въшки инфектират растенията и с опасни вирусни болести - краставична мозайка, люцернова мозайка, известна още като жълта шарка.

От листните въшки най-дълъг период на вредност има зелената прасковена листна въшка, която напада не само пипера, но и други зеленчукови култури. Въшките смучат сок от цветовете, от върховете на младите растения или от долната повърхност на листата. Повредените листа се деформират и загиват, нападнатите растения се развиват по-слабо, цветовете им опадат, плодовете остават недоразвити.

Борбата срещу листните въшки

Борбата срещу въшките се провежда с химически средства: Децис 2,5 ЕК- 0,05%, Актара 25 ВГ- 0,007%, Конфидор 200 СЛ-0,05%, Конфидор енержи ОД- 0,06%, Кохинор 200 СЛ- 0,05%, Маврик 2 Ф- 0,02%, Моспилан 20 СП- 0,0125%,Нексид 015 КС- 0,02%, Пикадор 20 СЛ- 0,05%, Пираника 20 ВП- 0,025%, Суми алфа 5 ЕК - 0,02%, Талстар 10 ЕК - 0,02%, Фюри 10 ЕК - 0,015%, Суперсект 10 ЕК- 0,03% и др.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Подготвка на зеленчуковият разсад за разсаждане

През вегетацията пиперът изисква комплексно хранене

Сортове пипер