Обилните валежи през последните дни, както и бързото снеготопене, особено в южните части на страната, доведоха до много наводнения и заляха десетки хиляди декари с есенници. Много стопани са притеснени, че посевите са силно засегнати и че ще бъдат на загуба заради загуби от реколтата. Повечето стопани нямат застраховки за наводнените парцели, а тези, които имат, също не са спокойни, защото застрахователите „винаги намират причина, за да не изплатят нанесените щети”.

Земеделците се надяват на някаква помощ от страна на държавата – на компенсации заради загубите, които ще понесат. Ще има ли помощ от държавата при създалата се ситуация, попитахме експертите в Земеделското министерство, откъдето очакваме отговор, който ще публикуваме в рубриката Новини на Фермер.БГ.

Междувременно потърсихме повече информация относно създалата се ситуация от Националната асоциация на зърнопроизводителите. „Чудим се накъде да отведем водата, защото както знаете пшеницата може да издържи на водата най-много 10-12 дни, след което загива, коментира Красимир Аврамов от УС на НАЗ, който е сред засегнатите земеделци. Трудно е да се събере точна информация за това какъв е размерът на всички засегнати площи.

Най-засегнати обаче са ниските части на блоковете. В по-ниските землища, в които няма изградени канали за отводняване на блоковете, се получава наводняване. В региона на Стара Загора, например в рамките на два дни са паднали валежи над 50 л/кв.м. в района на село Сърнево.

Друг проблем за земеделците е и това, че част от тях вече са извършили наторяването, а дъждовете отмиват минералния тор, той не се разпределя и се получават големи загуби.
Най-засегнати са посевите в южна България, тъй като там и високите температури спомогнаха за бъзото снеготопене, и валежите бяха много обилни. В северните райони снегът също се топи, но не толкова интензивно. В Дунавската равнина, Плевенско, Врачанско все още има и снежна покривка и няма нанесени големи щети, съобщи Аврамов. В същото време фермери съобщавата, че заради топенето на снеговете са залети площи в селата Богдан, Славеево, Драганово, Батово, Бранище и Поп Григорово в Добричката община. От придошлата река Русенски Лом пък са залети земи в селата Красен, Божичен и Кошов. 
Според Красимир Аврамов земеделците, които има застраховки и, ако в тях е включен ръскът от наводнение, може да получат компенсации за загубите си. Винаги обаче има вратички, които позволяват на застрахователите да не изплатят нанесените щети, заяви още той.

Наводнениете площи, за разлика от сушата, не се смятат като голямо бедствие. Наводненията остават на заден план като лоши природно-климатични условия, обясни Аврамов. През годините сме настоявали да се платят компенсации, но в момента се прави нотификация за лоши природо-климатични условия, обясни той. Според него не би било проблем за държавата да плати обезщетения след направени протоколи. Тези протоколи могат да се съставят след оглед на комисия от Техническия инспекторат, Областните служби по земеделие, представители на застрахователите. Тук идва и мястото на Гаранционния фонд, който така и не съществува в България. Ако имаше такъв фонд между асоциации на производители, банки и застрахователи, щеше да има покритие на щетите, коментира Аврамов.

20 хиляди декара земеделска земя в землището на Елхово са под водата, съобщиха от Общинската служба по земеделие и гори в Елхово. Никой от собствениците няма застраховка. Оттук изниква и въпросът – ще помогне ли държавата с някакъв вид компенсации на пострадалите земеделци.

Ако не получим компенсация от държавата, всички щети остават за наша сметка, коментира пред Фермер.БГ Николай Киров, който отглежда пшеница и ечемик в Елховския регион . Поне два месеца няма да можем да влезем в полето, за да се подготвим за пролетните култури слънчоглед, царевица и т.н. а полетата вероятно ще останат празни. Около 2 500 дка са засегнатите площи само в землището на селото, където работи Николай. От едната страна на селото са залети изцяло около 2 хил. дка посеви, от другата страна има залети около 500 дка пшеница, ечемик. В момента не можем да направим нищо, защото водата няма на къде да се отече. Освен това обаче нивото на река Тунджа продължава да се повишава. Изгледи за оттегляне на водата все още няма, което означава, че тези посеви ги губим, коментира Николай Киров.

© 2010 Всички права запазени. Позоваването на източник Фермер.БГ е задължително!