Указания и насоки за прилагане
I. Необходимост от прилагането на Националните стандарти, определящи условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Прилагането на националните стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние гарантира устойчиво управление на земите. То цели използването на природните ресурси за производство на блага за задоволяване на постоянно нарастващите и променящите се потребности на обществата. Устойчивото управление на земите е баланс между производството и опазването на околната среда. Целта е да се запази природата в нейният най-първичен вид като едновременно се поддържат функциите на земните ресурси в полза на обществото по един устойчив начин. Добри земеделски и екологични условия са стандарти, който всеки съвестен стопанин трябва да спазва при осъществяване на земеделската си дейност и като с това допринася за опазване на водите, почвата, въздуха и незамърсяване с отпадъци. Те позволяват на всеки стопанин, собственик и/или ползвател на земеделски земи, да получава подпомагане по различните схеми и мерки на Общата селскостопанска политика /ОСП/ и допълнителните Национални плащания.
II. Национални стандарти:
Опазване на почвата от ерозия:
Национален стандарт 1.1: В блока на земеделското стопанство с уникален идентификационен номер и обработваеми площи с размери над минималния според схемата за подпомагане (1 ха за СЕПП; 0,5 ха за други) е задължително в общатасеитбооборотна площ да се включат
минимум 40% култури със слята повърхност, с изключение
на площи за производство на тютюн.
Този стандарт регламентира разпределение на площите в стопанството, с оглед предотвратяване на ерозията, и означава че минимум 40 % от площта в земеделското стопанство трябва да е заета от култури със слята повърхност. При развитието си те плътно покриват цялата площ, върху която са засети. Типичен пример са зърнено - житните култури.
По този начин се гарантира защита на почвата от разрушаващото въздействие на водата и вятъра. Укрепва се чрез кореновата система. Площта се покрива напълно с надземната маса на културите.
Сеитбооборотът е научнообосновано редуване на културите върху определена площ за определен период от време.
Сеитбооборотна площ е площта, върху която се извършва сеитбооборотът.
• Пример:
Ферма с площ 100 ха.
Земята е разделена на 4 парцела със съответна площ:
парцел 1 – 20 ха; парцел 2 – 30 ха; парцел 3 – 25 ха; парцел 4 – 25 ха
1 година 2 година
Парцел 1 – пшеница Парцел 1 – грах
Парцел 2 – грах Парцел 2 – ръж
Парцел 3 – ръж Парцел 3 – фасул
Парцел 4 – фасул Парцел 4 – пшеница

Национален стандарт 1.2: За отглеждане на земеделски култури се забранява използването на крайречни площи на разстояние минимум 5 m от реката. При обработките на почвата се създават условия за ерозия
на терена. Оставянето на защитна ивица предотвратява износа на обработваемия почвен слой. Не се измива плодородният
почвен пласт, запазват се водите от замърсяване с пестициди
и торове.

Национален стандарт 1.3: Задължително е запазването и подържането на съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделски парцел и сключването на споразумения между земеползвателите на даден физически блок. Запазването на трайните тераси в блока е задължително с оглед предотвратяване на водната и ветрова ерозия. Земеползвателите на такива парцели трябва да бъдат добре запознати с протичащите ерозионни процеси и трайните увреждания за почвата, които биха настъпили при неподържане на тези терени. Несъблюдаването на тези изисквания, дори от един ползвател, би довело до трайни и необратими вреди и за останалите.
Проект „Възстановяване на баланса“
WWF Дунавско-Карпатска програма България
тел/факс: (+359 -2) 964 05 45
www.panda.org/bulgaria