Пчеларството ни е културна емблема, важен сектор за запазването на регионите и полезна дейност за земеделието, затова настояваме всички регистрирани пчелини у нас да се подпомагат, заяви пред Агри.БГ доц. Юлиян Станчев, председател на Областния пчеларски съюз в Плевен.

Пчеларските притеснения не спират с новата платформа – напротив

Докато текат обсъжданията на реформите в новата ОСП, от пчеларския браш отново дойде искането за промяна на регламента и възможност за справедливо разпределение на средствата

Не сме съгласни с това, че средствата, които се осигуряват на българските пчелари, се определят от всички регистрирани пчелни семейства, които са около 750 хиляди, а средствата, който се предоставят, ги получават само 10-15% от пчеларите – регистрираните като земеделски производители, конкретизира искането доц. Станчев.

От казаното излиза, че някои пчели са по-пчели от други, защото стопаните им имат различен статус. Статистиката, на базата на която се одобряват и отпускат евросредствата, включва всички регистрирани в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) животновъдни обекти – пчелини. Според българското законодателство обаче право на субсидии имат само регистрираните земеделски производители. Така една голяма част от пчелите в статистиката никога не вижда и лев. Обяснението за това е, че земеделските стопани плащат даници в хазната и затова имат право да получават средства, но дали справедливостта е еднозначна в случая?

„Регистрацията в БАБХ е задължителна, но регистрацията като земеделски стопанин не е. Ясно ни е защо се изисква да си регистриран производител, но пчеларството има и друго значение, не е само производство и търговия“, припомня браншовият представител и дава примери в тази посока:

„В други страни има равномерно разпределение за всяко пчелно семейство. В Полша пчеларите, които притежават до 80 пчелни семейства не са длъжни да бъдат регистрирани земеделски производители, но получават пари от пчеларската програма.“

За да е възможно това и у нас, е нужно да се промени регламентът за финансиране. По думите на  доц. Станчев това не става заради ограниченията, идващи от Министерството на финансите, а не от Земеделското министерство. И все пак – министерства много, това в крайна сметка не засяга нито пчеларя, нито пчелата. Засяга ги това, че след като Европа отпуска пари и за тях, би следвало да могат да си ги получат.

"Много сектори не могат да бъдат свръх едри, но са важни за запазването на регионите, за културните традиции. Пчеларството е традиционна, поколенческа дейност у нас, част от националната ни и културна идентичност. Другият момент е свързан с важността на опрашителите в световен план. Тревогата за състоянието на насекомите е голяма. В Европа се установява, че от 1500 вида опрашители са останали само 5-6. Това е резултат най-вече от пръсканията с вредни вещества. Медоносната пчела се запазва за сега благодарение на пчеларите", заявява на финал доц. Юлиян Станчев