Биологичната растителна защита, в частност чрез биоагенти, ще става все по-популярна в земеделското производство, за да отговори на амбициозните цели за намаляване на химическите пестициди в контекста на стратегията “От фермата до трапезата”, част от Зелената сделка на ЕС.

Гласувайте: Каква е изминаващата 2021 г. за вас?

За приложението на биоагентите като част от растителната защита разговаряме с проф. д-р Вили Харизанова, преподавател по ентомология и декан на факултета по растителна защита и агроекология в Аграрен Университет – Пловдив.
 

Какво представляват биоагентите и как се използват в растителната защита на културите?

 

Биоагенти - това е събирателен термин за всякакви живи организми, които се използват за намаляване на плътността на други живи организми. Когато става дума за растителната защита при земеделски култури, тогава под биоагент разбираме хищни насекоми и акари или паразитоидни насекоми, или ентопатогенни микроорганизми (гъбни, бактериални, вирусни, протозойни), които причиняват болест при вредните насекоми. 

Когато става дума за биологичен контрол на плевели, тогава живият организъм, с който трябва да водим борба, е растение. В този случай естествените врагове на растенията са фитофаги - растителноядни насекоми и акари или фитопатогени - нещо, което разболява растението. 
 

Има ли биоагенти срещу всеки вид вредител?

 

В природата няма жив организъм, който да си няма естествени врагове. Има само едно изключение - гинко билоба. Когато обаче говорим за биоагент, това вече е естествен враг - хищник или паразитоид, който някой произвежда. А фермерът може да си го купи и приложи. Биоагентите са по-малко на брой, в сравнение с милиони естествени врагове. 

От друга страна, фирмите производители на биоагенти избират да произвеждат такива, които ще се продават за икономически важни неприятели. 
 

За всички видове култури ли са приложими? 

 

Обикновено неприятелите са свързани с дадена култура. Имаме неприятели по житните, неприятели по лозата, по зеленчуците. А, както казахме, биоагентите са хищници и паразити по съответните неприятели. Те не са свързани с културата. Например биоагентът по листните въшки си е биоагент по листните въшки, без значение дали те са по хризантеми или зеленчукова култура…  

По принцип за всеки икономически важен неприятел има разработени и приложими биоагенти. За фермера е важно да получи информация, че това нещо съществува, за да го приложи. 
 

Какви видове биоагенти се прилагат в българските стопанства?

 

Засега - не много разнообразни. Но тепърва предстои да се увеличава броят на предлаганите на пазара биоагенти. Например, хищни акари се прилагат в оранжерии, където се произвежда предимно органична продукция. Използват се за контрол на трипсовете. За паяжинообразуващите акари се използва фитоселус. Има търсене и предлагане на енкарзия за контрол на белокрилките, както и на трихограмата - яйчен паразид срещу царевичния стъблен пробивач и най-различни видове нощенки - включително и памуковата нощенка, която е много опасна. Трихограмата намира приложение и срещу плодови червеи. Има трихограма и срещу доматения миниращ молец, гроздовите молци… Това са видовете, които се предлагат на пазара.

Държа да кажа, че ние учим нашите студенти, че има много хищници и паразити от местните популации, които “работят” за тях. Те действат в полза на производителя, ако не се убиват с инсектициди. 
 

Страната ни е била водеща в производството на биоагенти от 60-те до началото на 90-те години. Какво е положението в момента и какви видове се произвеждат?

 

Вярно е, че сме имали традиции. В момента имаме една частна оранжерия, която произвежда няколко вида биоагенти. Но те не са за пазара, а за собствени нужди, тъй като се занимават с отглеждане на органични зеленчуци.

Наскоро се появи и една фирма, която предлага трихограма, храбробракон, златоочица и още няколко вида. Тепърва разработват листата си и ще разширяват производството си. 
 

На практика в момента биоагентите се внасят от други държави, нали така?

 

Точно така. И знаете ли кое не е хубаво? 
 

Кое?

 

Oсвен че биоагентите имат много предимства, те имат един голям недостатък. Живи са. И това не позволява да бъдат държани на склад 1 година като химически препарат. Затова земеделецът си ги поръчва от фирми-дистрибутори за България и биоагентите се доставят със самолет или по друг начин. Когато се достави, биоагентът трябва бързо да се пусне на полето, за да започне да действа срещу вредителя…Ако имаме родно производство, процесът ще се случва много по-бързо и за 24 часа ще се транспортира до всяка точка на страната. Това ще намали и цената на биоагентите.
 

Очаквате ли, че ще се появят нови производители на биоагенти в България?

 

Как да не очаквам? И колкото по-бързо се случи това - толкова по-добре. Защото все още има живи хора, специалисти, които са били в производството и могат да предадат своето ноу хау на младите хора. Бяхме на път да изгубим тази експертиза. Професионалистите в тази област полека-лека си отиват, заради възрастта. Оптимист съм!

Освен това, производството на биоагенти е една незаета ниша в България, която може да се заеме от хора с предприемачески дух. Тъй като всеки производител ще избере да произвежда 2-3 биоагента, няма борба помежду им.

Една биофабрика може да бъде малка оранжерия или 2-3 помещения в една сграда с осигурени температура, влага и светлина. Не е толкова сложно. Мисля, че хората с усет към новото ще започнат с опитите да произвеждат биоагенти.

Очаквайте II част на интервюто с проф. Вили Харизанова в Агри.БГ!