Казусите с подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства” продължават, а ние за пореден път ставаме свидетели на манипулиране на общественото мнение, че някой външен е виновен за това, че не се разрешава увеличаването на поливните площи. Саботирането на напояването от години води до проблеми с усвояването на европейски средства. Това коментира за Агри.БГ Ивайло Тонев, бивш управител на „Напоителни системи“ ЕАД клон Хасково.

Именно проблемите с подмярката доведоха и до искане на оставката на зам.-министър Таня Георгиева от Българската аграрна камара (БАК) и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). 

Таня Георгиева вече не е зам.-министър, след като сама подаде оставка, а малко след това мястото й зае Лозана Василева. 

Този низ от събития доведе до ново обществено обсъждане на проекта на насоките за кандидатстване по подмярка 4.1. Идеята е с новите промени всички площи със съществуващи напоителни инсталации да бъдат допустими по бъдещия целеви прием по подмярката.

Но какво от това?

“Саботирането на напояването от години води до проблеми с усвояването на европейски средства. „Напоителни системи“ ЕАД, освен че с търговската си дейност убиват всяка инициатива в поливното земеделие, вече представляват и проблем от гледна точка на европейското финансиране”, категоричен е Ивайло Тонев.

По думите му след 2007 г. земеделието в България умишлено бе развито в посока неполивно. 

“Субсидиите на декар, а не на продукция, разграждането на хидромелиоративния фонд, стопанисван от "Напоителни системи", както и търговията с поливна вода, са основните причини за липсата на поливно земеделие в страната.

През този месец стана ясно, че водите в язовирите и речния отток на страната ни обслужват интересите на съседни държави (най-вече на Република Турция), докато нашите земеделци изпитват остра нужда от вода. Язовир „Пясъчник“ в Пловдивския регион е един от примерите, където оризарите бяха оставени без вода”, каза още експертът.

Според него държавната политика в сектора трябва да включва:

1. Преобразуване на „Напоителни системи“ ЕАД в Агенция „Мелиорации“, което ще сложи край на търговията с поливна вода.
2. Приемане на „Закон за хидромелиорациите“ и възстановяване на „Фонд Мелиорации“, което ще осигури финансирането на сектора.
3. Субсидиране на 100% от водата за напояване - вода срещу продукция, както е в Румъния и Гърция, което ще извади на светло земеделския сектор.
4. Предоставяне на Агенция „Мелиорации“ възможност за изграждане и лицензиране на сондажи за поливна вода.

 

И докато ние хвърляме ези или тура затова дали въобще да има напояване в страната ни, Турция реализира приходи от селскостопанска дейност в размер на 70 милиарда долара. В Гърция земеделието е на второ място по приходи по брутен вътрешен продукт след туризма. А през последните години Румъния увеличи поливните си площи с милиони декари.