Административна област Кокимбо е една от най-сухите в Чили. От година на година там се наблюдават все по-малко валежи. Доставките на питейна вода са организирани от правителството. Това обаче не решава проблема на земеделците – те изпитват остър дефицит на вода.

7 многогодишни растения, които възстановяват почвата

Когато валежи няма, може да се извлече вода от атмосферата

Повечето жители на Лос Томес отглеждат животни – крави, кози, овце, коне. В добри години, когато има дъждове, добитъкът се продава на приемлива цена. Миналата година сухото време принуди фермерите да продават на безценица. Пасищата изсъхнаха от липсата на влага, а вода за животните нямаше.

Хората бяха принудени да напуснат региона и да се заселят на места с по-благоприятен климат. Сега обаче това ще се промени. Появи се нова технология, която може да реши проблема с водоснабдяването.

Чилийският Северен католически университет провежда изпитания „за ловене на мъгла“. Тази разработка позволява да се добие вода от мъгли. В рамките на изпитанията са избрани няколко села със сух климат, сред които и Лос Томес.

Специални мрежи „ловят“ мъглата, от която се извлича влага 

Технологията е елементарна: ловецът на мъгла се инсталира на върха на близка планина. Той представлява мрежа. Когато вятърът „носи“ въздушни сили през мрежата, мъглата се задържа по нея и водата се стича по пластмасови улеи надолу. След това минава по тръби към резервоари, стигащи до животните. По този начин последните може да пият вода. Освен това животните няма нужда да слизат до селото за водопой. Те разполагат с вода на хълма на пасището.

Подобни резервоари за вода са разположени по хълмовете в местността. Планирано е в бъдеще да се използва вода от мъгли и за напояване на пасищата.

Колко вода се получава от един „ловец на мъгла“?

В зависимост от плътността на мъглата 1 кв. метър мрежа може да добие от 2 до 7 литра вода на денонощие. Общата площ на изследователския ловец е 60 км. метра. Така може да се добият от 120 до 420 литра вода дневно.

Цената?

Цената на системата е 8 000 долара. Това не е никак малко. Местните фермери не могат да си позволят инсталирането й. Повечето хора по планинските райони едва заработват по 100-200 долара месечно. Поради това основен инвеститор в проекта е местното правителство.