Много са проблемите в сектор „Земеделие“ у нас. Един от тях е липсата национално райониране на отглежданите култури, което да послужи за база за разпределение на субсидиите.

Гласувайте: Съгласни ли сте с рязкото вдигане на осигурителния праг?

Тази позиция изрази председателят на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистра Кирил Боянов. „Районирането е необходимо за по-ефективно производство. Заедно с научно-обоснованото определяне на понятията малко, средно и голямо земеделско стопанство би трябвало да са критерият за тавана на субсидиите“, смята Боянов. 

Боянов обърна внимание на масовото насочване към етерично-маслени култури в Добруджа и нарастването на площите с лавандула. „Културата изисква бедни почви, а в момента без проучване и райониране се отглежда в Добруджа върху почви с дълбок хумусен хоризонт. В същото време се получава една и съща субсидия на декар“. Не липсват и положителни примери, допълва Боянов и посочва отглеждането на кайсии.

По думите му проучванията на българската наука и практиката са доказали, че най-подходящи условия за овощния вид има около р.Дунав, Черно море и около басейните около гр.Смолян. Това са места с по-късни слани, подходящи за кайсиевите дръвчета, които страдат от ранното осланяване.  

Диференциацията на таваните за субсидиите трябва да е по сектори – зърнопроизводство, лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство. Това е предпоставка за оформяне на средна класа на село в земеделието, категоричен е председателят на ОСЗК в Силистра: „Задачата е доста комплексна и изисква нашата аграрна наука да даде отговор на база анализ на структурата на земеделските стопанства и заедно с Министерството на земеделието да предложи на Народното събрание варианти за решение“.

Браншовият ръководител посочи, че всички партии и коалиции, идвайки на власт, заявяват желание за реформи в поземлените отношения у нас. Това не става без познания и обективно анализиране на състоянието и конкурентноспособността на българското земеделие. Един от начините е изравняване на субсиидите на декар по СЕПП. У нас в момента те са 32 лв./дка, докато в страни като Словения и Гърция например са съответно по 89 и 118 лв./дка. При това субсидиране българските производители не могат да бъдат конкурентноспособни на европейския пазар, посочва още Боянов.